Ричардс свири като основна и ритъм китара, често в една и съща песен, както са известни Ролинг Стоунс с техните комбинации на ритъм и водеща китара прехвърляйки между Ричардс и друг китарист от групата (Брайън Джоунс (1962 – 1969), Мик Тейлор (1969 – 1975) и Рони Уд (1975 – ). В звукозаписното студио Ричардс свири понякога всички части за китари, като песните „Paint It Black“, „Ruby Tuesday“, „Sympathy for the Devil“ и „Gimme Shelter“. Той е и вокал, който пее беквокалите на много от песните на Ролинг Стоунс и понякога като основен вокалист на някои от концертите на любимата им песен „Happy“, и в отделния проект The X-Pensive Winos.
Ранни години
Ричардс е роден на 18 декември 1943 година в болница „Ливингстън“ в Дартфорд, Кент, Англия. Той е единственото дете на Дори Мауд Лидиа (по баща Дюприй; 1915 – 2007) и Хърбърт Уилиям Ричардс (1915 – 2002). Баща му е работник в завод, раняван е през Втората световна война при десанта в Нормандия.[3]
Бащата на майка му, Август Теодор „Гус“ Дюприй, е обикалял Великобритания с джазбиг бенд, и насърчава интереса на Кийт към китарите.[3] Дядото 'закача' младия Ричардс с китара, закачена на рафт, който Кийт не можел да достигне. Ричардс пробвал всякакви начини, за да се добере до китарата, и когато накрая успява да я вземе, дядото му я оставя. Дядото го учи на основите с първата песен от Malagueña. Той репетира вкъщи 'като луд' и така дядото му подарява китарата. По-късно той нарича това „подаръкът на века“. Ричардс свири вкъщи, слушайки записите на Били Холидей, Луис Армстронг, Дюк Елингтън и други.[3] Един от първите идоли на Кийт е бил Скоти Мур.[4]
Музикант
Фронтмен
Ричардс през февруари 2006 г.
Стюър казва, че Ричардс е бил водещият музикант на Ролинг Стоунс, а Ричардс казва, че работата му е да „смазва машината“. Бил Уайман и Рони Уд казват, че докато при повечето групи се следва барабаниста, то в Ролинг Стоунс нямало начин да не следват Ричардс.[5][6]
Приятелството с Мик Джагър
Джагър и Ричардс в Сан Франциско по време на турнето на Ролинг Стоунс през 1972
Кийт Ричардс и Мик Джагър са учили в едно и също училище. Приятелството им често е описвано от медиите като „любов и омраза“. Ричардс е носил фланелка с надпис „Кой по дяволите е Мик Джагър?“[7][8]
В интервю през 1998 година Ричардс казва: „Мисля за нашите различия като семейна кавга. Ако крещя и викам на Мик, това е защото никой друг не смее, или пък му се плаща да не го прави. В същото време се надявам, че Мик разбира, че аз съм приятел, който се опитва да го върне в правия път и да направи каквото трябва“[9] Ричардс, заедно с Джони Деп, се опитва безуспешно да накара Мик Джагър да участва във филма Карибски пирати: В непознати води заедно с тях.[10]
Автобиографията на Кийт Ричардс Life е публикувана на 26 октомври 2010.[11]
