Полет 28M на „Бритиш Еъртурс“ (познат още като катастрофата на летище „Манчестър“ през 1985 г.[1][2] и официално известен като полет 328[3]) е международен пътнически полет от летище „Манчестър“, Манчестър, Англия, до международното летище „Корфу“, Корфу, Гърция, управляван от „Бритиш Еъртурс“.[4] На 22 август 1985 г. самолетът „Боинг 737-236 Адвансед“, който лети по маршрута, се запалва при излитане след повреда в един от двигателите; излитането е прекратено,[5] но по време на евакуацията умират 55 от общо 82 души на борда,[6][7][8] повечето от които заради вдишване на токсичния дим, а не от изгаряния.[9]
Докладът на отдела за разследване на въздушни произшествия изброява причините за катастрофата. Повредата на двигателя е проследена до неправилно ремонтирана горивна камера, което довежда до счупване на диска на турбината и пробиване на резервоарите за гориво на крилото. Разследването установява, че корпусът на самолета е уязвим от външен огън, много материали в пътническата кабина произвеждат силно токсични изпарения и липсва каквато и да е ефективна разпоредба за борба с големи пожари на борда. Пожарът се развива катастрофално, главно поради ориентацията на самолета и огъня към вятъра, но разливането на гориво върху горещите газове от двигателя показва слабостите на горивната камера.[10][11][12]
Службата за гражданска авиация е критикувана, че не прилага строги правила за безопасност по-рано.[2] Трагедията преследва капитана Питър Терингтън, който се бори с чувството за вина до края на живота си и непрекъснато присъства на годишната мемориална служба на летище „Манчестър“ за жертвите на полета. Остава загрижен, че всички поуки от инцидента трябва да бъдат напълно приложени на практика.[13] През август 2018 г. в близост до мястото на инцидента е открит мемориал с височина 5 м в памет на жертвите.[14][15] Оцелелите Артър Бредбъри и Джоана Тоф – част от екипажа, и двама членове на противопожарната служба на летището в Манчестър – Самюел Литъл Ерик Артър Уестууд, са наградени с медала за храброст на кралицата. Двете загинали стюардеси – Шарън Форд и Джаки Урбански – получават същата награда посмъртно.[16]
Вижте също
Източници
- ↑ Cloudberg, Admiral. Fire on the Runway: The Manchester Airport Disaster and the tragedy of British Airtours flight 28M // admiralcloudberg.medium.com, 2023-12-02. Посетен на 2024-10-17. (на английски)
- ↑ а б Sir John Dent // telegraph.co.uk, 2002-06-28. Посетен на 2024-10-17. (на английски)
- ↑ Panic on the Runway // Air Disasters: SEASON 2: EPISODE 4. smithsonianchannel.com. Архивиран от оригинала на 2015-02-28. Посетен на 2024-10-17. (на английски)
- ↑ AAIB 1989, с. 4 и 175.
- ↑ AAIB 1989, с. 5 и 45.
- ↑ Service held to mark 1985 Manchester air disaster // bbc.com, 201-08-22. Посетен на 2024-10-17. (на английски)
- ↑ Как 379 души на борда оцеляват след самолетната катастрофа в Япония (ВИДЕО) // dnesplus.bg, 2024-01-03. Посетен на 2024-10-17. (на български)
- ↑ AAIB 1989, с. 8, 102, 138, 139 и 170.
- ↑ AAIB 1989, с. 40, 45 и 170.
- ↑ AAIB 1989, с. 170.
- ↑ Lessons learned from 1985 Manchester runway disaster // news.bbc.co.uk, 2010-08-23. Посетен на 2024-10-17. (на български)
- ↑ 2. Просторни места // Как катастрофите помогнаха за сигурността на полетите. vesti.bg, 2014-04-15. Посетен на 2024-10-17. (на български)
- ↑ Cox, Charlotte. Captain of Manchester air disaster plane passes away, months after 30th anniversary of fatal fire // Manchester Airport. manchestereveningnews.co.uk, 2016-02-06. Посетен на 2024-10-17. (на английски)
- ↑ The Newsroom. New memorial for victims of runway tragedy // wigantoday.net, 2018-08-03. Посетен на 2024-10-17. (на английски)
- ↑ New memorial to 1985 Manchester Airport disaster victims // bbc.com, 2018-08-22. Посетен на 2024-10-17. (на английски)
- ↑ The London Gazette // 1987-08-05. p. 9973. Посетен на 2024-10-17. (на английски)
Литература
Външни препратки