През 1670 г. Карл Емил е командир на пехотен полк. През 1674 г. той участва с баща си в Елзас във войната против Франция. Карл Емил се разболява през края на ноември 1674 г. и е закаран в началото на декември в Страсбург. След седем дена той умира от дизентерия.