Карл II Лудвиг става крал на Етрурия на 27 май 1803 г., херцог на Лука на 13 март 1824 г. Той е направен на инфант на Испания на 17 юли 1834 г.
Два пъти Карл II Лудвиг бяга от станата си през април 1848 г. и (след завръщането му през август 1848 г.) през март 1849 г. и не се завръща. Той абдикира на 19 април 1848 г. в полза на синът му Карл III. Карл II Лудвиг става в изгнание граф на Вилафранка.
Луиза Франческа (* 29 октомври 1821, Лука; † 8 септември 1823, Лука)
Фердинанд Карл III (* 14 януари 1823, Лука; † 27 март 1854, убит в Парма), херцог на Парма и Пиаченца (1848 – 1854), инфант на Испания на 8 октомври 1852 г., женен във Фросдорф на 10 ноември 1845 г. за принцеса Луиза Мари Тереза Френска (* 21 септември 1819; † 1 февруари 1864); има четири деца
Портрети на Карл II Лудвиг Пармски
Карл II Пармски
Карл II Пармски (1849)
Карл II Пармски
Литература
Maria Luisa Trebiliani: Carlo II di Borbone, duca di Parma. Dizionario biografico degli italiani, vol. 20, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 20: 251 – 258. Rome, 1977
Centre d’Études des Dynasties Royales Européennes
Mateos Sainz de Medrano. Ricardo. Changing Thrones: Duke Carlo II of Parma. Published in Royalty History Digest, Vol 3, N 1. July 1993
Italo Farnetani, La Toscana dei Borbone culla della pediatria italiana e mondiale, Accademia „Maria Luisa di Borbone“, Viareggio – Grafiche Ancora, 2014. ISBN 978-88-95407-23
Mathieu, Bernanrd y André Devèche. Généalogie de la Maison de Bourbon. Ed. de La Tournelle, 1984