Карта на водосборния басейн на река Коксоак и дясната съставяща я река Каниаписко (оцветен в жълто) и присъединената част от басейна ѝ към водосборния басейн на река Ла Гранд (оцветен в оранжево)
Каниаписко (на английски: Caniapiscau River) е река в Източна Канада, северната част на провинции Квебек, дясна съставяща на река Коксоак. Дължината ѝ е 737 км[1], която ѝ отрежда 33-то място в Канада.
Географска характеристика
Извор, течение, устие
Река Каниаписко изтича от езерото Севъстър, разположено в централната част на п-ов Лабрадор, на 52°32′23″ с. ш.68°01′15″ з. д. / 52.539722° с. ш.68.020833° з. д.52.539722, -68.020833 и на 652 м н.в. В горното си течение до вливането си в язовира Каниаписко, реката тече на североизток, а след това на северозапад в широка и гориста ледникова долина, като минава последователно през девет проточни езера.
След като изтече от язовира се насочва на североизток, преминава през няколко каньона, най-впечатляващият от които е Итън 55°33′23″ с. ш.68°12′15″ з. д. / 55.556389° с. ш.68.204167° з. д.55.556389, -68.204167 и завива на северозапад, а след това на север. След като премине през дългото и тясно езеро Камприан Каниаписко отново навлиза в поредица от четири каньона и водопади, по-големи от които са Шист, Пирит и Лаймстоун. На 57°40′31″ с. ш.69°28′56″ з. д. / 57.675278° с. ш.69.482222° з. д.57.675278, -69.482222 и 14 м н.в. река Каниаписко се съединява отляво с река Ривиер о Мельоз и дава началото на река Коксоак, вливаща се в залива Унгава.
В резултат от осъществяването на проекта „Залив Джеймс“ бившите езера Каниаписко и Делорм са преградени с дълга преградна стена, като площта им се увеличава близо 9 пъти и достига до 4318 км2. Образувалият се язовир Каниаписко запълва ограмна депресия с ледников произход и около 45% от оттока на река Каниаписко се насочва на запад към басейна на река Ла Гранд за подхранвана на системата от ВЕЦ-ве по течението ѝ. В резултат от това басейнът на река Каниаписко се намалява с около 40% и става 47 711 км2.
Основни притоци на река Каниаписко са:
Сабъл (десен)
Гудвуд (десен)
Серини (ляв)
Понс (ляв)
Шуампи Бей (десен)
Ситуравиуп (десен)
Хидроложки показатели
Максималният отток на реката е през юни и юли, а минималния през февруари-март. Снежно-дъждовно подхранване. От ноември до края на април-началото на май реката замръзва.
Етимология, откриване и изследване на реката
В превод от езика на индианците кри обитаващи горното и средното течение на реката името на реката означава „планинско място“, а инуитското (ескимоско) название е Адлаит Куунга или Аллаит Куунга, което значи „Индианска река“.
През 1820 г. служителят на Компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи Джеймс Клоустън извършва първото спускане по реката и на изработената от него схематична карта я отбелязва под името Каниапуско (Caniapuskaw), а осем години по-късно друг сужител на Компанията Уилям Хендри я отбелязва като Канниапуско (Canniapuskaw).
За първи път реката е изследвана, топографски заснета и картирана през 1893 г. от канадския геолог Албърт Питър Лоу, който я отбелязва под сегашното ѝ название Каниаписко (Kaniapiskau)[2]. Сегашното английско изписване Caniapiscau River се утвърждава в средата на 20 век.