Роден е в 1884 година в тиквешкото село Камен дол,[2] тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО. В 1912 година минава в Свободна България и постъпва като доброволец в Българската армия. Участва във войните и е носител на ордени „За храброст“ и „За гражданска заслуга“.[1]
След злощастния за България край на Първата световна война Андреев се включва във възстановената ВМРО. В 1922, 1923 и 1925 година преминава с чети във Вардарска Македония. В 1925 година навлиза с войводата Петър Костов – Пашата и пада убит през август при преминаването на Вардар.[1] Загива на 5/6 август в сражението край Драчевица.[3]
На следната 1926 година, в знак на признателност, Софийска община кръщава на негово име улица (Карта) в махалата, в която Андреев живее.[1]
Табела на улица „Камен Андреев“ в София
На 1 март 1943 година вдовицата му Иванка Андреева от Уланци, като жителка на София, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
↑ абвгдПеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 313.
