Йоханес Урцидил

Йоханес Урцидил
Johannes Urzidil
Йоханес Урцидил ок. 1925 г.
Йоханес Урцидил ок. 1925 г.
Роден3 февруари 1896 г.
Починал2 ноември 1970 г. (74 г.)
Професияписател, журналист
НационалностШаблон:Австро-Унгария
 Чехословакия
 САЩ
Жанрроман, разказ, стихотворение, биография, есе
Награди„Голяма австрийска държавна награда за литература“ (1964)
„Награда Андреас Грифиус“ (1966)
Йоханес Урцидил в Общомедия

Йоханес Урцидил (на немски: Johannes Urzidil) е чешки писател и публицист последоватено в Австро-Унгария, Чехословакия и САЩ.

Автор и на романи, разкази, стихотворения, биографии и есета. Пише на немски и чешки. Сътрудничи на германски издания, преводач е в германската дипломация.

Член е на масонската ложа Harmonie от 1923 г. Става майстор (1925) и столичен майстор (1937) в масонството. Ложата е закрита през 1938 г.

Биография

Йоханес Урцидил е роден през 1896 г. в Прага, тогава в Австро-Унгария.

Още през ученическите си години под псевдоним публикува през 1913 г. първите си стихотворения в излизащия на немски всекидневник „Прагер тагблат“. Сприятелява се с немскоезични писатели като Макс Брод, Франц Кафка и Франц Верфел и става редовен посетител на „Café Arco“ – средище на литературния „Пражки кръг“. Също така близко приятелство го свързва с чешки писатели и художници като Петър Безруч и с братята Йозеф и Карел Чапек.

От 1914 до 1918 г. – времето на Първата световна война – Урцидил следва германистика, славистика и история на изкуството в Немския унверситет в Прага (с кратко прекъсване поради военна служба през 1916 г.)

След края на войната става преводач в немското генерално консулство в Прага.[1] От 1918 г. до 1939 г. е кореспондент на „Прагер тагблат“, а след 1921 г. сътрудничи на „Берлинел бьорзен курир“ и на пражкото издание „Бохемия“.

През 1919 г. в прочутата експресионистична поредица „Страшният съд“ на издателство „Курт Волф“ в Лайпциг излиза първата стихосбирка на Йоханес Урцидил „Падението на прокълнатите“ („Sturz der Verdammten“).

По времето на Първата чехословашка република наред с литературни текстове Урцидил публикува многобройни статии по въпроси на литературата, изкуството, историята и актуалната толитика. През 1930 г. излиза стихосбирката му „Гласът“ („Die Stimme“), а през 1932 г. – първата версия на обемистта му монография „Гьоте в Бохемия“ („Goethe in Böhmen“), чието второ преработено и разширено издание излиза през 1962 г.

След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, Урцидил като т.нар. „неариец“ е уволнен от дипломатическа служба за Третия Райх, преустановена е и дейността му като кореспондент за немски медии.

През юни 1939 г., 3 месеца след навлизането на германските войски в Прага, Урцидил успява да се изплъзне от нацистките Нюрнбергски закони и да избяга със съпругата си еврейка в Италия, а оттам в Англия.

През 1941 г. се преселва в САЩ, където при мизерни условия живее в Ню Йорк. След войната Урцидил работи за австрийския отдел на радиостанцията „Гласът на Америка“ от 1951 г.

Успява да публикува 2 свои книги едва през 1955 г. Наред с това пише многобройни статии и есета, често за Бохемия или за писатели, които са му близки, като Гьоте, Щифтер, Кафка, но също Хенри Дейвид Торо и Уолт Уитман.

За литературния му успех допринасят и редовни лекционни пътувания. При такова пътуване умира в Рим през 1970 г.

Библиография

  • Sturz der Verdammten, Gedichte, 1919
  • Die Stimme, Gedichte, 1930
  • Goethe in Böhmen, Monographie, 1932, 1962
  • Wenceslaus Hollar. Der Kupferstecher des Barock, Monographie, 1936
  • Zeitgenössische Maler der Tschechen: Josef Čapek, Emil Filla, Alfred Justitz, Václav Špála, Jan Zrzavý, Essays, 1936
  • Hollar, a Czech émigré in England, Monographie, 1942
  • Der Trauermantel, Erzählung, 1945
  • Über das Handwerk, Essay, 1954
  • Die verlorene Geliebte, Erzählungen, 1956, 1982
  • Die Memnonssäule, Gedichte, 1957.
  • Denkwürdigkeiten von Gibacht, Erzählung, 1958
  • Das Glück der Gegenwart. Goethes Amerikabild, Essay, 1958
  • Das große Halleluja, Roman, 1959
  • Prager Triptychon, Erzählungen, 1960
  • Das Elefantenblatt, Erzählungen, 1962
  • Geschenke des Lebens, Textauswahl, 1962
  • Amerika und die Antike, Essay, 1964
  • Entführung und sieben andere Ereignisse, Erzählungen, 1964
  • Da geht Kafka, Essays, 1965, 1966
  • Literatur als schöpferische Verantwortung, Essay, 1965
  • Die erbeuteten Frauen. Sieben dramatische Geschichten, Erzählungen, 1966, 2013[2][3]
  • Prag als geistiger Ausgangspunkt. Festansprache vom 21.10.1965 anläßlich des 80. Geburtstages von Erich von Kahler, Essay, 1966
  • Der lebendige Anteil des jüdischen Prag an der neueren deutschen Literatur, Essay, 1967
  • Bist du es, Ronald?, Erzählungen, 1968
  • Väterliches aus Prag und Handwerkliches aus New York, Autobiographische Texte, 1969
  • Die letzte Tombola, Erzählungen, 1971
  • Morgen fahr' ich heim. Böhmische Erzählungen, Erzählungen, 1971
  • Bekenntnisse eines Pedanten. Erzählungen und Essays aus dem autobiographischen Nachlaß, Autobiographische Texte und Essays, 1972
  • Život s českými malíři. Vzájemná korrespondence s Janem Zrzavým. Vzpomínky – texty – dokumenty, (Briefe, Essays und Dokumente, zum Teil tschechisch, zum Teil deutsch), 2003
  • O české a německé kultuře, Ferdinand Peroutka und Johannes Urzidil: Gespräche, 2008
  • HinterNational – Johannes Urzidil. Ein Lesebuch von Klaus Johann und Vera Schneider, 2010[4]

Награди и отличия

Източници

  1. ↑ Akten zur deutschen auswärtigen Politik : 1918 - 1945. Ser. B, 1925 - 1933 : Bd. 16. 1. Oktober 1930 bis 28. Februar 1931, S. 98
  2. ↑ Rezension von Volker Strebel in der Prager Zeitung
  3. ↑ Rezension von David Axmann in der Wiener Zeitung
  4. ↑ Rezension von Rüdiger Görner in der Neuen Zürcher Zeitung

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни