Йосиф Даскалов

Йосиф Даскалов
български революционер
Роден
1868 г.
Починал
24 май 1909 г. (41 г.)
Йосиф Даскалов в Общомедия

Йосиф Попдимитров Даскалов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография

Мостът в Кратово, от който се хвърля Йосиф Даскалов.

Йосиф Даскалов е роден през 1868 година във видно българско семейство в Кратово, тогава в Османската империя. Баща му иконом поп Димитър Попйосифов е учител. В 1886 година завършва IV клас в Педагогическото училище в Кюстендил, Княжество България, и е назначен за учител в централното българско училище в Скопие. На следната 1887 година става български учител в родния си град.[1]

В 1894 година се среща с Гоце Делчев в Лесновския манастир и Делчев го привлича към новооснованата ВМОРО. Даскалов ставапървия ръководител и организатор на Кратовския революционен район. Основава революционен комитет в Кратово, както и в кратовските села. Урежда оръжеен склад в Лесново.[1]

При разкритията на Винишката афера от 1897 година Йосиф Даскалов е предупреден от Централния комитет на ВМОРО, но отказва да премине границата. Арестуван е и впоследствие малтретиран многократно, за да издаде съучастниците си. Подвежда турските власти, че ще им предаде архива на местния комитет и на път през града на 26 декември се хвърля от Радин мост в реката, но оцелява.[3][4]

Христо Силянов описва случката така:

„ Отъ интелигентнитѣ хора най-трагично свърши учительтъ Йосифъ Даскаловъ, кратовски рѫководитель. Изтезаванъ най-безчовѣчно, горенъ съ нажежено желѣзо въ устата и въ anus-а, Даскаловъ се решава на единъ безумно дързъкъ подвигъ: завежда мѫчителя си на една Скалиста стръмнина, за да му посочи ужъ складирано орѫжие и се хвърля отъ тамъ въ пропастьта. Той искаше да завлѣче съ себе си и придружаващия го турчинъ, но не успѣ: самъ се струполи отгоре въ пропастьта, но за чудо, остана живъ.[5] “

Стефан Аврамов пише в „Героични времена“:

„ Осоговският мъченик Йосиф Даскалов премина като светъл лъч на обвера и примерно показа как требва да се бори и умира народния учител. Той е най-свидната рожба, която древният рударски град Кратово излъчи от своите стрехи. Това културно средище на българите през вековете на тъмното робство е откърмило редица свои синове, които със слово и меч са се борили против поробителя, но величавата фигура на Йосиф Даскалов за вечни времена ще свети като фар над Осогово.[6] “
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Даскалов (осми във втората колона)

Осъден е от съда в Скопие на доживотен затвор и заточен в Подрум кале.[7][8] През юли 1902 година, след амнистия, се връща.[7] и започва да преподава в Злетово ипродължава да се занимава с революционна дейност.[9] Умира от кръвоизлив в Скопие в 1909 година,[7] като се смята, че е отровен.[10][11]

Кратовското благотворително братство в София носи името на Йосиф Даскалов.[12]

На 15 януари 1943 година вдовицата му Катинка Даскалова подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[10]

Бележки

  1. ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 320.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 43.
  3. ↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 34-36.
  4. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 320-321.
  5. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 77.
  6. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 321.
  7. ↑ а б в Йосифъ Даскаловъ // Пиринъ I. София, 28 Октомври 1923.
  8. ↑ Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 328.
  9. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 321-322.
  10. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 322.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 120-121.
  12. ↑ 130 години от рождението на Славчо Абазов – член на ВМОРО, ръководен деец на Илинденската организация, учредител на Македонската кооперативна банка, www.sberem.org, 10.04.2013 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“