Йордан (Юрдан) Георгиев Кусев е български просветен деец.[1][2][3]
Биография
Йордан Кусев е роден в 1861 година[1] или 1862 година[3] в Прилеп, тогава в Османската империя.[1][3] Брат е на Владимир Кусев и на Антон Кусев и племенник на митрополит Методий Кусев.[4] Основно образование получава в Прилеп.[5][3] От 1881/1882 до 1885/1886 година, когато завършва учи в Робърт колеж.[6]
В учебната 1886/1887 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[7]
В 1889 - 1891 година преподава в Окръжното трикласно училище в Никопол.[8] В 1891 - 1893 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия.[9]
Преподава в Сярското българско педагогическо училище.[10][11]
В 1896 - 1898 година отново преподава в Солунската гимназия.[8]
Също така преподава и във Воден, Гюмюрджина, гимназията в Хасково и други места.[3][8]
Занимава се с революционна дейност.[1][12]
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Сяр.[13]
След Междусъюзническата война преподава в Гюмюрджинската гимназия.[5]
В 1925 година става представител на фирмата „Стандарт Къмършъл Трейдинг Корпорейшън“ за Хасково.[3]
Умира в София в 1947 година.[1]
Родословие
Бележки
- ↑ а б в г д Парцел 30 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-27. Посетен на 18 януари 2016.
- ↑ Кусевъ, Йорданъ. Спомени отъ учителския ми животъ въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 113 - 116.
- ↑ а б в г д е Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 270.
- ↑ Църнушанов, Коста. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев, София, 1992, стр. 25.
- ↑ а б Трифонов, Стайко. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915. Тракийска фондация „Капитан Петко войвода“, 1992. с. 128.
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 382.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 126.
- ↑ а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 271.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
- ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 120.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 15.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
