PROFILPELAJAR.COM

Италианска Либия
ليبيا الإيطالية / Libia Italiana
	Италианска Либия ليبيا الإيطالية / Libia Italiana
— Колония на Италия —
1934 – 1943
Знаме Герб
	Италианска Либия; други италиански окупирани територии; Кралство Италия
Континент	Африка
Столица	Триполи
Официален език	италиански
Неофициален език	арабски, берберски езици, домари
Религия	Ислям, юдаизъм, католицизъм
Форма на управление	колония
Монарх
1934 – 1943	Виктор Емануил III
Генерал-губернатор
1934 – 1940	Итало Балбо
1940 – 1941	Родолфо Грациани
1941	Итало Гариболди
1941 – 1943	Еторе Бастико
История
Установаване	1934
Разпадане	1943
Площ
Общо (1939)	1 759 541 km2
Население
По оценка от 1939	893 774
Валута	Италианска лира
	Предшественик Италианска Северна Африка Италианска Триполитания Италианска Киренайка Наследник Киренайка Триполитания Фезан
Днес част от	Либия
	Италианска Либия в Общомедия

Италианска Либия (на италиански: Libia Italiana; арабски: ليبيا الإيطالية‎ Lībyā al-Īṭālīya) е единна колония на Италианската Северна Африка, създадена през 1934 г. и представлява днешна Либия. Италианската Либия е образувана от колониите Киренайка и Триполитания, които са взети от Италия от Османската империя през 1912 г. след Итало-турската война през 1911 – 1912.

История

В резултат на Итало-турската война (1911 – 1912), територията на днешна Либия минава под контрола на кралство Италия, което я прави своя колония и част от Италианска Северна Африка. През 1934 териториите Киренайка и Триполитания са обединени с Либия.

След италианската окупация на Триполи през 1911 г., в страната избухва въстание, водено от националния герой Омар Мухтар. За да потуши бунта Бенито Мусолини изпраща Родолфо Грациани – ръководител на либийските въоръжени сили. Партизани започват борба в Джебел-Ахдар в Киренайка, съпротивата продължава до 1935 г. За да потушат въстанието в Либия, италианците създават концентрационни лагери, където са задържани общо 125 000 души, предимно мъже, които биха могли да си сътрудничат с партизаните. Въпреки ситуацията в страната политиката на заселване на италианците през 1940-те продължава, в Либия има около 110 000 италианци, които съставляват 12% от общия брой на населението.

По време на Втората световна война Либия става част от Кампанията в Западната пустиня на битки между войските на съюзниците и страните от Оста. След края на войната Италия се отказва от правата си върху Либия, която първоначално пада под властта на Великобритания, а по-късно и на Франция. През 1951 г. резолюцията на ООН за Либия е да стане независима държава, начало с крал Идрис I.