Като писателка Древиц се смята свързана с Просвещението и в творбите си обглежда следвоенната история на Германия, както и социалното положение на жената в миналото и настоящето. Драмата ѝ „Всички порти бяха охранявани“ („Alle Tore waren bewacht“), с премиера през 1955 г., като първа немска пиеса се занимава с условията в концлагерите. За неин най-успешен роман е смятана автобиографичната ѝ творба „Вчера беше днес: Сто години настояще“ („Gestern war heute: Hundert Jahre Gegenwart“) (1978), който проследява съдбата на три поколения жени през XX век.
Ингеборг Древиц предприема многобройни лекционни пътувания из Европа, Африка и САЩ. От 1973 до 1980 г. е лектор в Института по публицистика в „Свободния университет“, Берлин.
Една година преди смъртта си е член на журито в конкурса за международната литературна награда „Ингеборг Бахман“ в Клагенфурт.
Ингеборг Древиц умира през 1986 г. от рак на 63-годишна възраст.
На нейно име са наречени две немски литературни награди.
Библиография
Романи
Der Anstoß, 1958
Das Karussell, 1969
Oktoberlicht oder Ein Tag im Herbst, 1969, 1983
Wer verteidigt Katrin Lambert?, 1974, 1976
Кой защити Катрин Ламберт?, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Елена Николова-Руж
Das Hochhaus, 1975, 1979
Eis auf der Elbe, 1982, 1984
Eingeschlossen, 1986, 1988
Разкази
Und hatte keinen Menschen, 1955
Im Zeichen der Wölfe, 1962
Eine fremde Braut, Erzählungen, 1968
Der eine, der andere, 19761 1981
Bahnhof Friedrichstrasse, 1992
Драми
Unio mystica – ein Spiel, 1949
Alle Tore werden bewacht, 1955
Радиопиеси
Das Labyrinth, 1962
Der Mann im Eis, 1976
Hörspiele, 1977
Автобиографична проза
Gestern war heute: Hundert Jahre Gegenwart, 1978
Mein indisches Tagebuch, 1983, 1986
Hinterm Fenster die Stadt. Aus einem Familienalbum, 1985, 1988
Lebenslehrzeit, Autobiographie (1932-1946), 1985
Die ganze Welt umwenden: ein engagiertes Leben, 1987, 1989
Публицистика
Die dichterische Darstellung ethischer Probleme im Werke Erwin Guido Kolbenheyers, Univ. Diss., 1945
Berliner Salons: Gesellschaft und Literatur zwischen Aufklärung und Industriezeitalter, Berlinische Reminiszenzen Bd. 7, 1965
1986: „Premio Minerva“ des „Club delle donne“ für ihre „sozialen und politischen Kämpfe zugunsten der Frauen und der Menschlichkeit“; verliehen am 24. November 1986 im Theater Argentina in Rom[2]
Източници
↑Dissertation von Ingeborg Drewitz: Die dichterische Darstellung ethischer Probleme im Werke Erwin Guido Kolbenheyers. Berlin: Univ. Diss. 1945