Домът в Рим, където през 1973 г. при пожар загива Ингеборг Бахман
Ингеборг Бахман е родена в Клагенфурт, Каринтия. Първоначално мечтае да следва музика, но в крайна сметка следва философия, психология и германистика в университетите на Инсбрук, Грац и Виена (1945 – 1950). Става доктор по философия с дисертация върху (по-точно: против) екзистенциализма на Мартин Хайдегер (1950). След това Бахман пребивава в Париж и работи като редактор във Виенското радио. В Париж се запознава с поета Паул Целан, с когото изживява краткотрайна, но бурна любовна връзка.
През 1953 г. Ингеборг Бахман получава наградата на литературното сдружение „Група 47“ за първата си стихосбирка „Разсроченото време“ (1953), става член на сдружението и заживява като писателка на свободна практика. За няколко години се установява в Италия, преди всичко в Рим, а през 1955 г. е поканена да участва в международния семинар на Харвардския университет в Кеймбридж, Масачусетс. През 1956 г. поетесата публикува емблематичната си стихосбирка „Призоваване на Голямата мечка“[2], а на следващата година е избрана за член-кореспондент на Германската академия за език и литература в Дармщат. През 1959 – 1960 г. Бахман е доцент по поетика във Франкфуртския университет, а след 1965 г. до смъртта си живее в Рим.
Творчество
Поезия
В поезията на Ингеборг Бахман кристализират традициите на освободения от илюзии хуманизъм на Хуго фон Хофманстал, Георг Тракл и Елзе Ласкер-Шюлер. Поетесата изразява критичното си отношение към реставрационната политика на Федералната република, довела до отчуждение на човека от околния свят и себеподобните си.
Проза
Сред прозаичните произведения на Бахман личат сборниците с разкази „Тридесетата година“ (1961), „Място за произшествия“ (1965), „Симултанно“ (1972) и романът „Малина“ (1971).
Библиография
Die Gestundete Zeit, Gedichte, 1953
Anrufung des Großen Bären, Gedichte, 1956
Der gute Gott von Manhattan, Hörspiel, 1958
Der Prinz von Homburg. Oper in drei Akten nach dem Schauspiel von Heinrich von Kleist, 1960
.jpg)
