Илко Димитров
Илко Димитров е български общественик и поет.
Биография
Роден е през 1955 г. в град София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като юрист в София. Заместник-министър на отбраната (2003-2005), народен представител в XL народно събрание (2005-2009).
Награди
Библиография
Поезия
- „Опит за определение“, стихове, Изд. „Български писател“, София, 1989
- „Обратен водопад“, стихове, „Свободно поетическо общество“, София, 1995
- „Вселена по здрач“, стихове, „Свободно поетическо общество“, София, 1998
- „Паркът“, поема, Изд. „Лодос“, София, 1999
- „Трите кошници“, стихове, Изд. „Лодос“, София, 2000[2]
- „Разчленяване“, поема, Изд. „Стигмати“, София, 2001[3]
- „Бяло“, избрано, Изд. „Стигмати“, София, 2008[4]
- „Продавачът на конци“, поема, Изд. „Стигмати“, София, 2009[5]
- „4етири“, поезия, Изд. „Стигмати“, София, 2011[6]
- „това едно / можеш ли го“, поезия, ИК „Критика и хуманизъм“, София, 2013[7]
- „Черно“, избрано, Издателство за поезия ДА, София, 2018
- „Приближение“, поезия, ИК „Критика и хуманизъм“, София, 2019
- „Изчезване на времето“, поезия, ИК „Изток-Запад“, София, 2021
- „Веднъж през август“, поезия, ИК „Аквариус“, София, 2023
Други произведения
- „Приказки за Попо“, книга за деца, Изд. „Аргес“, София, 1992
- „Двамата съдружници“, есета, Изд. „Стигмати“, София, 2007 [8]
- „Бог в Ню Йорк“, проза, Изд. „Стигмати“, София, 2010[9]
Източници
- ↑ Илко Димитров е новият носител на наградата Иван Николов 2009
- ↑ Силвия Чолева, „Книга на прозренията“, рец. във в. „Култура“, бр. 12 (2173), 30 март 2001 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Спарагмос“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 37, 7-13.11.2001 г.
- ↑ Силвия Чолева, „Три цвята: бяло, бяло, бяло“, рец. във в. „Култура“, бр. 21 (2504), 6 юни 2008 г.
- ↑ Владимир Трендафилов, „Парадокси: литературни и други“, рец. в електронно списание LiterNet, 20.03.2009, № 3 (112).
- ↑ Яница Радева, „Четири, като възможност да бъдеш“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 27, септември 2011 г.
- ↑ Радослав Чичев, Илко Димитров - „това едно / можеш ли го“, рец. в електронно списание LiterNet, 08.06.2013, № 6 (163).
- ↑ Едвин Сугарев, „Да бъдеш съдружник Божий“ Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 36, 7.-13.11.2007 г., стр.5.
- ↑ Георги Каприев, „Бог в Ню Йорк – талантливата радикалност“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2600), 16 юли 2010 г.
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|