PROFILPELAJAR.COM

Иванко
	Иванко
деспот на Добруджа
Управление	1385 - 1389 1393-1400 (?)
Наследил	Добротица
Наследник	Мирчо Стари
Лични данни
Роден	?
Починал	след 1390
Семейство
Баща	Добротица

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иванко.

Иванко е български деспот, владетел на Добруджанското деспотство от 1385 до 1389 г. и отново от 1393 до 1399 г. Наследява го от баща си Добротица.^[1] Смята се, че родът на Иванко и предците му произлизат от династията на Тертеровци.^[2]

В действителност няма сведения какво е било името на новия владетел на Добруджанското деспотство. В генуезките докyменти той е отбелязван като Иванко, но не бива да се забравя, че по това време съществyва традиция сред балканските владетели, която датира от времето на цар Иван Асен II, според която имената Иван (Йоан) и Асен придават легитимност на техния статут, подобно на „цезар“ и „август“ в древността.^[3]

Османците вече са нахлули в Балканския полустров, но християнските държави, вместо да се обединят срещу тях, продължават да воюват помежду си. Не прави изключение и Иванко. Той изпраща брат си Тертер с 5-хилядна войска срещу византийския васал, деспота на Загора - Михаил Палеолог, когото разгромява и присъединява земите му към владенията си. Иванко скъсва отношенията си с Търновската патриаршия и минава под върховенството на Цариградската патриаршия. По-късно започва да сече медни монети и сключва договор с Генуезката република през 1387 г.^[4]^[5]В Пера, генуезкия квартал в Цариград, е подписан договор между двете страни, съгласно който на Генуа се предоставя колония в Добруджа (по всяка вероятност тя е до Карвуна), а на българите – колония на брега на Лигурско море. За Генуа се изнася главно пшеница, а от нея се внасят платове и оръжия.

След битката при Плочник Иванко отхвърля васалитета си към султана, в резултат на което през 1388 година Али паша нахлува с 40-хилядна армия през Ришкия проход и завладява Шумен, Мадара, Овеч, Свищов и други селища. С една част от войската си обсажда Карвуна, а начело на другата се отправя да превземе добруджанската столица Калиакра. Иванко разполага само с 6 хиляди бойци, но спира устрема на турците. След 4-месечна неуспешна обсада на двете крепости Али паша се оттегля. Иванко обаче знае, че това е временно и турците пак ще дойдат. Среща се с влашкия войвода Мирчо Стари, чиито владения са отвъд Дунав, и сключват съюз за взаимна защита.

Същият Али паша през май 1395 г. отново напада Добруджанското деспотство, този път с 50-хилядна войска. Съгласно договора, Мирчо Стари се притичва на помощ на Иванко. На 17 май източно от Тулча, в една силно заблатена местност, обединените сили на власи и българи дават сражение на турската войска. Али паша тръгва в атака, като се надява, че с многобройното си числено превъзходство неговите войници лесно ще се справят с противника. Голяма част от тях обаче затъват в блатата, някои се удавят, други са пронизани от стрелите и копията, с които власите и българите ги обстрелват.

Особено резултатни се оказват арбалетите, които са внесени от Генуа. Стрелите, изстреляни от тях, имат голяма поразяваща сила. В много случаи една от тях пронизва и по двама от настъпващите в плътни редици един до друг турци. Но битката е упорита, докато определеният за това отряд на брата на Иванко – Тертер, напада турците по левия им фланг и ги натиква в блатата. Войската на Али паша дава 8500 убити, 6000 ранени и 4500 удавени. Оттегля се позорно с оцелелите. Така, макар и временно, опасността за Добруджанското деспотство е отстранена.

Иванко обаче знае, че ще има и следващи нападения. За да се подсигури, той строи резервна крепост в делтата на Дунав между средния и южния ръкав на реката. Отбива двете нападения през 1403 и 1408 г. При третото, през 1410 г., изоставя Карвуна и Калиакра. Жените, децата и старците са изпратени зад северния ръкав на Дунав, където основават селище. Вероятно върху него израства днешният град Сулина.

Според турски и арабски анали Добруджанското деспотство е окончателно покорено през 1414 г. Тогава се смята, че е умрял Иванко. Според други обаче резервната крепост в делтата на Дунав става столица, а селището на левия бряг – неин сателит. Техен владетел е братът на Иванко – Тертер. В приречието на Отвъддунавието има остатъци от прабългарски племена, които са били част от Крумовата империя през 9 век. Това е последното убежище на останките от българската държава и то просъществува до около 1430 г. Тогава се смята, че е умрял Тертер. За съжаление нито той, нито Иванко имат наследници.

Литература

Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, София, 1983
E. Oberländer-Târnoveanu, Quelques remarques sur les émissions monétaires médiévales de la Dobrodja méridionale aux XIVe-XVe siècle în RRH, XXVI, 1988, nr. 1-2, p. 107 – 122
P. P. Panaitescu, Mircea cel Bătrân, Ed. Corint, București, 2000, p. 127 – 128 și 254 – 257
T. Gherasimov, Монети на деспотъ Иванко, „Известя на български Археологически Институтъ“, XIII, 1939, p. 288 – 296