Иван Цеков Цеков е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на етапите и транспортите в Тиловото управление на 2^-ра армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Иван Цеков е роден на 15 октомври 1861 г. в Рахово. На 30 август 1883 завършва с 4^-ти випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като командир на 16^-а рота от 4^-та дружина на 3^-ти пехотен бдински полк. Ротата е част от Радомирския отряд и взема участие в Боя при Брезник на 6 ноември, в който бой подпоручик Цеков бива ранен.^[1]

По време на военната си кариера служи в 7^-а пехотна дружина, 3^-ти пехотен бдински полк, 6^-и пехотен търновски полк и 17^-и пехотен доростолски полк. По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война полковник Цеков командва 28^-и пехотен стремски полк, а на 25 април 1915 г. е уволнен от служба.

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) запасния полковник Цеков е мобилизиран и назначен за началник на етапите и транспортите в Тиловото управление на 2^-ра армия. През 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие.^[2]

На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор. Генерал-майор Иван Цеков е женен и има 3 деца.

• Подпоручик (30 август 1883)
• Поручик (24 март 1886)
• Капитан (1888)
• Майор (1899)
• Подполковник (1904)
• Полковник (1910)
• Генерал-майор (6 май 1936)

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1883)

• Народен орден „За военна заслуга“ III степен без военно отличие (1921)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 73.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“