Иван Странджата е роден в малешевското село Ратево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. От 1894 година до 1900 година е куриер на Македонската организация. Взима участие с четата на мичман Тодор Саев в сражението на Голак, Цапаревския рид.[2] След убийството на Саев става групов началник (войвода). Сражава се и заедно с войводата Никола Лефтеров при връх Готен в 1903 година. В 1906 година разбива сръбската чета на Гюро Църногорец.[3] В 1908 година е войвода в родното си Малешево.[4]
През Балканската война е пунктов войвода и води чета в Малешевско и Беласица.[3] След като областта попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, бяга в България но се връща. На 20 януари 1914 година[3] Иван Странджата е арестуван от дейци на Черна ръка заедно с друг малешевски войвода Павел Дудуков и след изтезания, двамата са хвърлени живи в кладенец в Пехчево.[4][5][6]
На 6 април 1943 година вдовицата му Фрона Пецова Странджова, на 75 години, като жителка на Ратево, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
↑Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.