Иван Асен Шишман Комнин (на латински: Yoan Komnin Asen, на гръцки: Ίωάννης Κομνηνός Ἀσάνης, Iōannēs Komnēnos Asanēs) е български аристократ от династията на Шишмановци, брат на цар Иван Александър. Той е феодал в Душановото царство, деспот на Валона (ок. 1345 – 1363), като сръбски васал и след 1355 г. като автономен княз, управлявал по времето на Стефан Душан областта Кутмичевица около Валона, Канина и Белград в днешна Южна Албания. Наричан е на гръцки в изворите Йоан Комнин.

Иван Комнин е трети или четвърти син на деспот Срацимир и Кераца Петрица, като точната дата на раждане му е неизвестна. Той е член на династията на Шишмановци, като по бащина линия е наследник и на династиите Асенвеци и Ласкариди, а по майчина линия – на византийските династии Синадини и Комнини (от където вероятно идва и името му Комнин).

Иван Асен се установява за управител в Кутмичевица по предварителна уговорка между брат му Иван Александър и Стефан Душан. След сватбата на сестра му Елена със Стефан Душан в Скопие на Великден 1332 г. той отпътува окончателно за Валона.^[1] Неговите потомци остават да управляват тази област в днешна Албания и през XV век.

Той получава титлата „деспот“ от Стефан Душан след коронацията му за цар и деспотатът му трае от 1346 г. до смъртта му през 1363 г.^[2] Апанажното владение получава преди август 1345 г., когато земите на Северен Епир са присъединени към възникващото Сръбско царство. Център на деспотата е средновековният град Авлона (Валона).

Иван Комнин осъществява търговията на Венеция и Дубровник със захар и източни подправки (черен пипер и др.), като получава приходите и от митницата в Авлона.^[3] На 2 май 1353 г. заедно с наследниците си и сестра си Елена той получава почетно гражданство на Венецианската република, което означава, че оттогава владенията му се намират под защитата на Венеция.^[4]

Същевременно Стефан Душан търси флотската помощ на Венеция за грандиозните си планове по превземане на Константинопол. След смъртта на Душан Иван Комнин в последвалата гражданска война застава на страната на еднокръвния му брат Симеон Синиша в конфликта с цар Стефан Урош V. Подкрепата за Симеон е неуспешна и през 1356 г. Иван Комнин губи Берат. Получава помощта на Венеция в конфликта с Никифор II Орсини за Епир и Тесалия.

Умира най-вероятно по време на чумната епидемия върлувала в Авлона и Драч през 1363 г.^[5]

От първия си брак с неизвестна по име съпруга (вероятно Комита Музаки, дъщеря на Андрей II Музаки от албанската династия Музаки) има две деца:^[6]

• Александър Комнин († 26 септември 1371, убит в Черноменската битка на р. Марица), владетел на Валона от 1363 г.
• Ксения Иванина Комнина († 5 октомври 1395/септември 1396), омъжена от 1372 г. за зетския владетел Балша II Балшич († 18 септември 1385)^[7]; (по други сведения нейната майка е втората съпруга на Иван Комнин – Анна Палеологина)

Вторият му брак е сключен около 1350 г./пр. 1355 г. с Анна Палеологина († сл. 1355), регентка на Епир (1341 – 1342), вдовица на Йоан II Орсини (1300 – 1335), деспот на Епир, дъщеря на Андроник Ангел Палеолог, внучка на византийския император Михаил VIII Палеолог.^[8]

• Fine, John Van Antwerp. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press, 1994. ISBN 978-0-472-08260-5.
• Soulis, George Christos. The Serbs and Byzantium During the Reign of Tsar Stephen Dušan (1331 – 1355) and His Successors. Dumbarton Oaks, 1984. ISBN 0-88402-137-8.
• Андреев, Йордан, Лазаров, Иван, Павлов, Пламен. Кой кой е в средновековна България. Петър Берон, 1999. ISBN 978-954-402-047-7.
• Божилов, Иван. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография. София, Издателство на Българската академия на науките, 1994. ISBN 954-430-264-6.
• Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. OCLC 246876653.
• Божидар Ферјанчић: Деспоти у Византији и Јужнословенским земљама. (= Посебна издања. Bd. 336; Византолошки институт. Bd. 8). Српска академија наука и уметности, Београд 1960, S. 166 – 167, 177 – 181 passim.
• John Van Antwerp Fine: The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan, Ann Arbor MI 1994, ISBN 0-472-08260-4.
• Константин Иречек: Geschichte der Serben. Band 1: Bis 1371. Perthes, Gotha 1911, S. 395. (Nachdruck: Adolf M. Hakkert, Amsterdam 1967)
• George Christos Soulis: The Serbs and Byzantium during the Reign of Tsar Stephen Dušan (1331 – 1355) and his Successors. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, Washington D.C. 1984, ISBN 0-88402-137-8.
• Erich Trapp, Rainer Walther, Hans-Veit Beyer: Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit. 5. Faszikel: Κ... – Κομνηνούτζικος (= Veröffentlichungen der Kommission für Byzantinistik. Band 1/5). Österreichische Akademie der Wissenschaften, Wien 1981, ISBN 3-7001-0330-1, S. 222, Nr. 12076.

• Ivan Komnenos Asen, Medieval Lands
• The House of Shishman, genealogy.euweb.cz

Портал „История на България“          Портал „Биографии“