Срацимир (деспот)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Срацимир.
Срацимир
Сраѯимиръ
деспот
Семейство
РодСрацимировци
СъпругаКераца Петрица
ДецаИван Александър
Елена Българска
Иван Комнин
Теодора

Срацимир (на среднобългарски: Сраѯимиръ) е български аристократ от 13 век, деспот и основател на династията Срацимировци, клон на династията Шишмановци. Баща на цар Иван Александър.

За миналото на Срацимир преди 20-те години на XIV в. не се знае абсолютно нищо, но има основания да се предполага, че българският аристократ е бил крупен феодал в областта на Карвуна (дн. Балчик) или Крън, където води, подобно на много други балкански благородници от периода, полунезависимо управление и политика. Към това заключение се насочва проф. Г. Атанасов, който позовава твърдението си на документираното отцепване на Варненската митрополия от лоното на Търновската патриаршия, което според него е индикатор за властовото обособяване на Карвунското княжество под управлението на деспот Срацимир.

Първата указателна насока за Срацимир получаваме от хрониката на император Йоан Кантакузин, който посочва, че след дворцовия преврат в България през 1331 година, „българите посочили за свой цар Александър, племенника на царувалия преди това Михаил и син на Срацимир“ (на средногръцки: έκεϊνοι δέ äµα καi τοùς άλλους πείσαντεσ δυνατύς τών Μυσών, τών άδελφιδοϋν τοΰ προβεβασιλευκότος Μιχαήλ, Άλέξavdρoυ τύν Ʃτρευντζιμήρου άπέδειξαν βασιλέα έυωτών.). Следователно, цар Иван Александър е племенник по майчина линия на покойния цар Михаил III Шишман, а майка му Кераца Петрица е сестра на Михаил.[1]

От Бориловия синодик получаваме друга малка частица от пъзела на миналото на последната българска династия – там откриваме кратката бележка „На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав и Димитър – вечна памет!“.[2][3] Предвид датирането на добавката към Бориловия синодик, по времето на възкачването на Иван Александър като цар на България през 1331 година Срацимир вече е покойник.

Бащата на Иван Александър ловко лавира в политическото надиграване в периода 1321 – 1323 година, когато само за три години върху търновския престол се сменят трима български царе. По всяка вероятност именно в посочения времеви отрязък Срацимир е удостоен с титлата деспот, макар да е невъзможно да се установи със сигурност кой от владетелите му я въздава.

За местоположението на Срацимировите владения има две хипотези сред изследователите, изхождайки от владенията на наследилата го негова съпруга деспина Кераца. Тя управлява или в Крън, или в Карвуна, като мненията на изследователите се различават, в зависимост от разночетенето на топонима Карнона (на латински: Carnonen[sis]). Обикновено се приема, че резиденцията е била в старопланинската Крънска крепост.[4] Според едно запазено писмо на папа Бенедикт XII до Кераца от 13 юли 1337 г.[5], в което той ѝ благодари, че се е обърнала към католицизма, и я призовава да положи усилия и за обръщането на сина ѝ Иван Александър, наречен от папата magnifcum virum Alexandrum regem Bulgariae[6]. В писмото си папата се обръща към нея като към „дукесата на Карнона“[7]. Изследвайки този откъс от писмото, историкът Йордан Андреев изказва виждането, че владенията на Кераца Петрица и Срацимир са се намирали в областта Карвуна (дн. Каварна), което може да обясни приемането на „латинската вяра“ от деспотицата, тъй като черноморският басейн е област на усилена дейност на католическите ордени. Тази хипотеза е възприета и доразвита от Пламен Павлов, Георги Атанасов и др. Освен това не могат да бъдат пренебрегнати и тесните връзки на Карвунското (Добруджанското) деспотство с Република Генуа и Венеция[8].

По отношение на родословието на Кераца Петрица доцент Петър Николов-Зиков изказва интересно предположение за произхода на Срацимировци, Кераца принадлежи не към рода на Асеневци, а към една от най-старите и благородни византийски фамилии, тази на Синадините, сродени с династията на Комнините[9]. Според хипотезата на Николов-Зиков, тя е сестра на Теодор Синадин и съответно дъщеря на Йоан Комнин Ангел Дука Синадин и след неосъществения ѝ годеж с българския цар Тодор Светослав е омъжена за друг високопоставен български аристократ – Срацимир. Пак според него царският произход на Иван Александър по линия на Асеневци се извежда съответно не по линия на майка му Кераца Петрица, а именно по линия на баща му Срацимир, за който обикновено се счита, че е с неизвестен произход[10] д-р Николов-Зиков допуска, че Срацимир е с кумнаско-български произход, син на Шишман I от първия му брак с вдовицата на деспот Яков Светослав, неизвестна по име внучка на Иван Асен II, дъщеря на Теодор II Ласкарис и Елена Асенина. Тази хипотеза дава обясние на твърдението, че Иван Алексадър е с царски произход, както по линия на майка си Кераца (Синадини, Комнини), така и по линия на баща си Срацимир (Шишмановци, Асенвеци, Ласкариди). Предположението противоречи изцяло на историческите извори и по-конкретно на "История" на Йоан Кантакузин, съвременник на събитията, според който майката на Иван Александър е сестра на Михаил III Шишман.[1]

Семейство

деспот Срацимир е женен за Кераца Петрица. От нея има 5 деца, някои от които играят важна роля в политическия живот на Балканите през 14 в.:

Източници

  1. ↑ а б 19. Йоан Кантакузин. История // Ioannes Cantacuzenus. Historia // ГИБИ. Т. Х. София, БАН, 1980. с. 266.
  2. ↑ Тотоманова, Анна-Мария. Езикът на XIV в. и съставът на Палаузовия сборник (PDF) // Paleobulgarica/Старобългаристика (XXXVI. 1.). 2012. с. 24 – 37. Посетен на 20 октомври 2018.
  3. ↑ Totomanova, Anna-Maria. The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria (PDF) // Studia Ceranea (7). 2017. DOI:10.18778/2084–140X.07.12. ISSN 2084-140X. p. 169 – 227. Посетен на 20 октомври 2018. (на английски)
  4. ↑ Енев, Цонко. Владетелските наместници на България, VII-XIX век. 1997. с. 15.
  5. ↑ Пурковић 1975.
  6. ↑ Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
  7. ↑ Обръщението му гласи: „dilecto in Christo filie nobili mulieri Petrisse ducisse Carnonen(sis)“ (т.е. На възлюбената в Христа дъщеря, благородната жена Петриса, дукесата на Карнона). Цит по. Пурковић 1975.. Виж също: Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
  8. ↑ Павлов 2006.
  9. ↑ Николов-Зиков 2013, с. 53 – 67.
  10. ↑ Николов-Зиков 2012, с. 14 – 32.

Литература

  • Божилов, Ив. Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). С., 1985
  • Петър Николов-Зиков. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. С., 2012
  • Николов-Зиков, Петър. Шишмановци и Синадини. Една българо-византийска история // Родознания/Genealogia 1 – 2. 2013. ISSN 0861-9573. с. 53 – 67. Архивиран от оригинала на 2017-03-06. Посетен на 2017-03-06.
  • Петър Николов-Зиков. Истинската история на Видинското княжество, 2014
  • Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021