PROFILPELAJAR.COM

Ивайло Дичев
	Ивайло Дичев
български писател и антрополог
Роден	Ивайло Стефанов Дичев 28 март 1955 г. София, Народна република България
Починал	6 ноември 2023 г. (68 г.)
Учил в	Софийски университет
Литература
Жанрове	разказ, роман, есе
Течение	постмодернизъм
Дебютни творби	разказа „Континентът потъва“ във в-к „Пулс“ (1977)
Известни творби	„Идентификация“ (1987)
Научна дейност
Област	Социология, културна антропология
Работил в	Софийски университет
Семейство
Баща	Стефан Дичев
Майка	Лиляна Дичева
Съпруга	Албена Стамболова; Мила Минева
Деца	2

Ивайло Стефанов Дичев е професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преподава във Франция, САЩ и други.^[2]

Биография

Роден е през 1955 г. в София, син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Женен, с две деца.

Защитава докторати в Софийския университет (дисертацията му е на тема „Еротика на авторството“, 1992) и в университета Париж-VII: Дени Дидро. Доктор на социологическите науки с дисертация на тема „Културни превъплъщения на дара в модерната епоха“ (2001).^[3]

Доцент (1998) и професор (2003) във Философския факултет на Софийския университет.^[3]

Работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Асоцииран преподавател в университета Париж-10, многобройни стипендии, сред които от високо ниво на френското правителство, Фулбрайт и Рокфелер; почетен изследовател на Института за източни и югоизточни изследвания в Регенсбург. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Ръководи магистърска програма по културна антропология, издава онлайн изданието за културни изследвания „Семинар_BG“.^[4]

Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за журналистика „Паница“ (1999), „Черноризец Храбър“ (2002)^[5] и „Димитър Пешев“ (2005).^[6]^[1]

Колумнист за различни издания, сред които „Дойче Веле“, сайта, за който пише най-активно в последните години от живота си.^[7]

Умира на 6 ноември 2023 г.^[8]

Библиография

Монографии

„Еротика на авторството“, дисертация, София, 1991.
((fr)) Ivaylo Ditchev, Albanie utopie. Huis clos dans les Balkans, Paris: Autrement, 1996 („Албания-утопия. При закрити врата на Балканите“ (съставител, автор), Париж, 1996).
((fr)) Ivaylo Ditchev, Donner sans perdre. L'échange dans l'imaginaire de la modernité, Paris: L'Harmattan, 2000 („Да даваш без да губиш. Размяната във въображението на модерността“, Париж, 2000).
„Дарът в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, хабилитация, София: ЛИК, 1999. ISBN 954-607-222-2
„От принадлежност към идентичност“, София: ЛИК, 2002. ISBN 954-90638-4-4 ^[9]
„Пространства на желанието, желания за пространство“, София: Изток-Запад, 2005. ISBN 954-321-120-5 ^[10]^[11]
„Граждани отвъд местата? Нови мобилности, нови граници, нови форми на обитаване“, София: Просвета, 2009. ISBN 978-954-01-2290-8^[12]
„Културата като дистанция. Единадесет есета по културна антропология“. София: Университетско издателство, 2016.
„Културни сцени на политическото“. София: Просвета, 2019.^[13]