PROFILPELAJAR.COM

Златна Панега
(Панега)
	Златна Панега; (Панега)
	Река Златна Панега при природен парк „Панега“ край град Луковит
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Ловеч ; Община Ябланица ; Община Луковит ; Област Плевен ; Община Червен бряг
Дължина	50,3 km
Водосб. басейн	350 km²
Отток	4,0 m³/s
Начало
Място	карстовия извор ; „Глава Панега“ ; в село Златна Панега
Координати	43°05′18.96″ с. ш. 24°09′36″ и. д. / 43.0886° с. ш. 24.16° и. д.
Надм. височина	188 m
Устие
Място	десен приток на река Искър → Дунав → Черно море
Координати	43°17′26.87″ с. ш. 24°04′18.84″ и. д. / 43.2908° с. ш. 24.0719° и. д.
Надм. височина	94 m
	Златна Панега в Общомедия

Златна Панега или Панега (антично име Панакс, старо име до 1937 г. Алтън Панега), е река в България, област Ловеч – общини Ябланица и Луковит и област Плевен – община Червен бряг, десен приток на река Искър. Дължината ѝ е 50,3 km, която ѝ отрежда 85-о място сред реките на България.

Описание

Река Златна Панега води началото си от най-големия в България карстов извор „Глава Панега“ (4000 l/s), разположен в югоизточната част на село Златна Панега, на 188 m н.в. Тече в северна посока, като преди град Луковит образува живописен пролом. При село Радомирци завива на северозапад и се влива отдясно в река Искър, на 94 m н.в., на 850 m северозападно от крайните квартали на град Червен бряг.

Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 350 km², което представлява 4,0% от водосборния басейн на река Искър. Река Златна Панега отводнява най-северозападните части на Ловешка област.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

← Бреснишки дол
→ Батулска река
← Дъбенска река
→ Белянска река
← Крушов дол

Средногодишният отток на реката при село Петревене е 4 m³/s, като максимумът е през месец май, а минимумът – октомври-ноември.

По течението на реката са разположени 2 града и 5 села:

Област Ловеч
Община Ябланица – Златна Панега;
Община Луковит – Румянцево, Петревене и град Луковит;

Област Плевен
Община Червен бряг – Радомирци, Рупци и град Червен бряг.

Голяма част от водите на реката се използват за промишлено водоснабдяване, малка част, главно в долното течение – за напояване. Производство на електроенергия – ВЕЦ „Луковит“

По долината на реката от извора ѝ до село Радомирци, на протежение от 19,8 км преминава първокласен път път № 3 от Държавната пътна мрежа Ботевград – Плевен – Бяла.

По цялото протежение на реката от Златна Панега до Червен бряг преминава трасето на жп линията Червен бряг – Златна Панега.

Етимология

Името се среща в средновековието като Πάναξ. Производно е на по-старото *Панек, *Паник, което идва от тракийското *panik(a), „река“. Краесловното -а е член от мъжки род. Сравними са Панега, река в Драмско, Панека над Павелско и Πάνυσσος, тракийското име на Камчия. Името е от индоевропейския корен *pan - „блато“, „тиня“.^[1]

Други

На Панега е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 357.

Бележки

↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 169.