PROFILPELAJAR.COM

Вижте пояснителната страница за други значения на Златен век.

Златен век на българската култура (книжнина) е наричан периодът на културен разцвет на българската държава, започнал с края на управлението на княз Борис и достигнал апогей при управлението на цар Симеон Велики и цар Петър

Отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и в държавното управление. Столицата Преслав е построена по византийски образец с цел да съперничи на Константинопол. Там са Златната църква и Тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата към нейното име била поставена представката „велики“. Дори в една хроника от X век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години.

Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на XIX век), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Симеонов кръг

Основна статия: Симеонов кръг

Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ някои от безспорните литературни творци от българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията „Златоструй“ и Симеоновият сборник, чийто оригинал е унищожен, но са запазени два преписа (първият от 1073 г. по поръчка на киевския княз Светослав II, а вторият – от 1299 г.).

Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химни, поезия, хроника, летопис, исторически разкази. Забележителни са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ (включващо и „Азбучна молитва“) от Константин Преславски, За буквите на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които няма запазени произведения.

Икони от преславска рисувана керамика

Преславската рисувана керамика започва да се използва със строителството на новата българска столица Велики Преслав. Залежите от каолинова глина в района имат голямо значение за появата и разцвета на този художествен занаят. Тя е ново явление в развитието на българското изкуство в края на IX и началото на Х в., едно от забележителните достижения на приложното изкуство през епохата на „Златния век на българската култура“.

Основното предназначение на преславската керамика е украсата на светските и църковни постройки. Тя сто са изписани евангелски кирилски текстове.

Иконите са колективен труд на художниците-декоратори и керамиците, нанасящи по контурирания образ цветната глеч. Плоскостното линеарно третиране на образите, получавано при първото очертаване на фигурите, се допълвало от блестящите цветни петна. При съчетанието на двете техники – едната живописна, другата керамична – били създадени пълнокръвни образи в изобразително и колоритно отношение.

Особен интерес представляват рисуваните плочки с изображения на светци – керамичните икони. В изображенията се чувства експресивност, монументалност и сдържаност в жестовете. Стилово иконите, рисувани върху керамичните плочки съответстват напълно на каноните на църковно изкуство на Византия през епохата на Македонската династия (византийския живописен стил в Мала Азия и Сирия). Същевременно обаче в тях се чувства свежият полъх на изкуството от предходните векове, традициите на един живописен стил, който за епохата на Х век бил вече анахронизъм. В това изкуство се съчетават в пълно единство архаизиращите черти на свеж провинциализъм с изискаността на официалното византийско изкуство. Всичко това придава на преславската рисувана керамика собствен стил, отличаващ го от стила на всички художествени центрове на Балканския полуостров през Х в.

Въпросът за произхода на преславската керамика е дискутиран в науката. Съществува мнението, че тя има източен произход. Предполага се, че в своя завършен вид е била донесена в Преслав от източни майстори, които са съдействали за развитието на местното керамично производство. Другото становище, без да отрича източния произход, изтъква преди всичко ролята на Византия и керамичните ателиета в Константинопол.

Просветен и културен подем при цар Петър.

Петър продължава добрите традиции на дядо си Борис и баща си Симеон в развитието на книжовно, просветното и архитектурното дело. При него продължава т.нар. Златен век на българската култура/книжнина. По времето на Петър постепенно започва да се налага кирилицата. Въпреки това поне до средата на XI в. се използват и глаголически, а дори и рунически букви. Множество книжовници живеят и творят при Петър , напр. презвитер Козма и Черноризец Петър.^[1]. През времето на цар Петър се появяват старобългарски преводи на Теодор Студит, Йоан Дамаскин, Максим Изповедник и пр. Българската църква получила независимост. Появили се бележити отшелници като Йоан Рилски. Дори развитието на богомилството свидетелства за ограмотяването на населението - богомилите познавали Библията. Също така през времето на царуването на Петър са изградени множество паметни плочи - важна изворова база за историците. Такива са надписът на ичиргу боила Мостич (втората половина на X в.); на хартофилакс Павел от "Кръглата църква"; на жупан Димитър от Северна Добруджа (943); Темничкия надпис от Поморавието и др. Археологическите разкопки във Велики Преслав свидетелстват и за подем в архитектурата.^[2] Съществена част от манастирския комплекс е изградена при цар Петър, когато мирното време предполага и по-големи възможности, както и използване на опита на ромейски архитекти. Развива се и жилищното строителство. Манастирският комплекс при Равна, Провадийско е преустроено изцяло ^[2]Разкопки във Велики Преслав показват, че нарастват и възможностите на българската керамика.^[2]

Източници

↑ Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 56
↑ ^а ^б ^в Павлов, Пламен; Векът на Самуил. Изток-Запад. 2014 – Цар. Петър (927 – 971 г.). Дългият мир с Византия стр. 55