Йоан Екзарх

Йоан Екзарх
Їѡаннъ Єѯархъ
български писател
Роден
Починал
Религияправославие
Литература
Жанровеораторска проза
НаправлениеПреславска книжовна школа
Известни творби„Шестоднев“
Йоан Екзарх в Общомедия

Йоан Екзарх (на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век.

Живот

Сведенията за живота на Йоан Екзарх са оскъдни. Книжовното му наследство предполага отлично познаване на гръцкия език, затова обикновено се смята, че е получил образованието си във византийския град Цариград. Има версии, че е учил в столицата Константинопол заедно с бъдещия български владетел Симеон.

Според някои учени неговото прозвище „екзарх“ означава, че е бил архиепископ на Българската църква.[1] Според тази хипотеза, поддържана от Трендафил Кръстанов, Йоан пребивава в Рим като пратеник на княз Борис I още през 866 година, по-късно получава от папа Йоан VIII титлата на български екзарх, а след смъртта на Методий го наследява като моравски архиепископ.[2]

Според други автори прозвището „Екзарх“ не е свързано с епископско звание.[3] Правени са опити Йоан Екзарх да бъде отъждествен с Черноризец Храбър[4] или с Иван Рилски[5].

Книжовна дейност

Около 893 г. Йоан Екзарх превежда на старобългарски част от Йоан Дамаскиновото „Точно изложение на православната вяра“ („Небеса“). Обяснителният предговор към този превод е дело на самия преводач. Той е съставител и на компилативния „Шестоднев“, съдържащ както преводни откъси от византийски автори (на първо място – Василий Велики), така и оригинални части. Последните включват най-ранните славянски текстове по медицина и астрономия и дават ценни исторически сведения за българския владетел (Симеон I), неговото облекло и дворец, болярите, общественото разслоение и други. Под името на Йоан Презвитер, когото повечето учени отъждествяват с Йоан Екзарх, са запазени няколко проповеди: „Похвално слово за Йоан Богослов“, две „Слова за Рождество Христово“, „Слово за Богоявление“, „Слово за Сретение Господне“, „Слово за Възнесение Господне“, „Слово за Преображение“, „Слово за Пасха“ и други.

Памет

На Йоан Екзарх е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).

Бележки

  1. ↑ Кръстанов, Т. Кариера на Св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на Св. Климент, епископ велички и охридски чудотворец в провинция Западна България Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine., с. 79: „Сам той, вече като архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“.
  2. ↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 182 – 183.
  3. ↑ Добрев, И. Йоан Презвитер Екзарх Български и устройството на Българската църква през Първото ни царство. – В: Християнска агиология и народни вярвания: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева (ред. А. Милтенова, Е. Томова, Р. Станкова). С., 2008, 356 – 369.
  4. ↑ Ватикански открития за „Черноризец Храбър“, pravoslavieto.com.
  5. ↑ Константин Еленков, 1 ноември – ден на св. Иван Рилски и народните будители, Монт прес, бр. 85 (1925), год. ХХII, 1 – 2 ноември 2011 г.

Съчинения

  • Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1 – 7. Hrsg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958 – 1971.
  • Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. L. Sadnik, R. Aitzetmüller. Bd. 1 – 4. Wiesbaden, 1967 – 1983.
  • Йоан Екзарх Български. Слова. Ред. Д. Мирчева. С., 1971.
  • Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Цв. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000.
  • Йоан Екзарх. Слова. С., 1993.
  • Шестоднев Иоанна экзарха Болгарского. Ранняя русская редакция. Подг. Г. С. Баранкова. Отв. ред. А. М. Молдован. М., 1998.

Изследвания

Монографии

  • Калайдович, К. Иоанн ексарх болгарский. Москва (1824)
  • Архимандрит Панарет, Животът на Йоана Екзарха Български, Станимака (1914)
  • Иванова-Мирчева, Д., Йоан Екзарх Български, Слова, т. 1, София (1974)
  • Бонов, А. Възгледите за вселената на Йоан Екзарх български. София (1982)
  • Чолова, Ц., Естественонаучните знания в средновековна България, София, изд. БАН (1988)
  • Баранкова, Г. С., В. В. Мильков. Шестоднев Иоанна екзарха Болгарского. Санкт Петербург (2001)
  • Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх Български. София (2001)

Статии

  • Vondrák, V., O mluvě Jana Exarcha bulharského, Praha, p. 40 – 92, p. 95 – 97 (1896)
  • Трифонов, Ю., Сведения из старобългарския живот в „Шестоднева“ на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, с. 1 – 26 (1926)
  • Мавродинов, Н., Описание на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх, ИП, кн. 3, с. 66 – 76 (1955)
  • Миятев, К., Два поетични фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори, Археология, кн. 1 – 2, с. 9 – 16 (1959)
  • Хаджиолов, А., Йоан Екзарх Български като учен и философ, основоположник на българското естествознание, Проблеми на природата, кн. 8, с. 177 (1978)
  • Боев, П., Йоан Екзарх Български – първият наш антрополог, Проблеми на природата, кн. 9 с. 317 (1978)
  • Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, „Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас“, Физика, кн. 1, с. 14 – 28 (1983)
  • Борисов, М., А. Ваврек, Г. Камишева, „Йоан Екзарх Български – пръв разпространител на физически знания у нас“, Предшественици на разпространението и развитието на физическите знания в България, София, Народна просвета (1985) с. 5 – 65
  • Чолова, Ц., Върховната власт и управлението в средновековната българска държава по времето на Симеон, отразени в „Шестоднева“ на Йоан Екзарх, Известия на Института по история, т. 27, с. 216 – 235 (1985)
  • Чешмеджиев Д. Иоанн Экзарх // Православная энциклопедия. Т. XXIV. М., Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2010. ISBN 978-5-89572-044-8. с. 663-669. (на руски)

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни