Захарий (Захари) Попгеоргиев Футеков е български езиковед, преводач, издател и общественик. Брат е на Райна Княгиня.

Роден е през 1871^[1] или 1876 година, около месец след избухването на Априлското въстание, в Панагюрище.^[2] Той е най-малкото от шестте деца на поп Георги Футеков и жена му Нона, сред сестрите му е Райна Княгиня. Баща му по време на въстанието е посечен от турци в двора на къщата си, където е погребан.^[3]

Захари Футеков завършва образованието си в Германия и се завръща в България. Развива преводаческа и издателска дейност.^[2] Съставя и в много случаи сам издава речници: първия българо-немски речник^[4] и немско-български речник, речник на чуждите думи в българския език и други. Той е първият издател на книгите на Максим Горки в България.^[2] Развива и обществена дейност, председател е на дружество „Одрин“.^[5]

Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1918 г. е произведен в чин капитан.^[4]

Захари Футеков се оженва за Олга Силяновска от видния род Силяновски, преселници от Крушево в Свободна България. Живеят в София. Имат една дъщеря, Наталия.^[2] Къщата им на столичния булевард „Дондуков“ и до днес носи името Търговска къща на Олга Футекова.^[6][7]

В последните години от живота си семейството живее в Панагюрище, в родната къща на Захари. Захари Футеков умира през 1949 г.^[2]