Жълтата революция (известна още като Революция на народната власт или Филипинската революция от 1986) е поредица от народни демонстрации във Филипините, която започва през 1983 г. и достига своя връха през 1986 г. Използван е методът гражданска съпротива срещу режима и изборната измама. Този случай на ненасилствена революция води до напускането на президента Фердинанд Маркос и възстановяването на демокрацията в държавата. Наричана е Жълтата революция поради наличието на жълти ленти по време на демонстрациите след убийството на Бениньо Акино-младши[1]. Широко разглеждана е като победа на народа над 20-годишния авторитарен и потиснически[2] режим на президента Фердинанд Маркос и се появява в новините под заглавието „революцията, която изненада света“.[3]
Голяма част от демонстрациите се случват на авеню Епифанио де лос Сантос (EDSA) в столичния окръг от 22 – 25 февруари 1986 и включва над два милиона филипински граждани, както и някои политически, военни и религиозни групи водени от кардинал Хайме Син, архиепископа на Манила и Рикардо Видал. Протестите, подхранвани от съпротивата и опозицията от години корумпирано управление на Маркос, кулминират с напускането на диктатора от резиденцията си и отиването му на Хаваите, САЩ. За законен президент на Филипините след революцията е провъзгласена Корасон Акино.[4]
Предреволюционна ситуация
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.Революцията
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
След демонстрациите
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Бележки
Вижте също
