Жул Ефраим Леви е български композитор, диригент, музикален педагог и общественик от еврейски произход.

Роден е в Солун в еврейско семейство. Баща му е архитект. През 1939 г. семейството се мести да живее в София.

През 1957 година Леви завършва композиция в Държавната музикална академия в класа на проф. Веселин Стоянов. Работи като диригент на Ансамбъла за песни и танци на Българската армия, на оркестъра към Държавния сатиричен театър, в ДМТ „Стефан Македонски“, в духовия оркестър на Димитровград. Преподава музикален анализ и други музикално-теоретични дисциплини в Академията и в НАТФИЗ.

Композирал е операта „Неда“, четири симфонии, творби за духов и естраден оркестър, няколко мюзикъла, а също и хорова, солова вокална музика и музика към филми и радиопредавания.

Дълги години заема постовете генерален секретар на Българския национален комитет за музика при ЮНЕСКО и секретар на Съюза на българските композитори. За творчеството си е удостоен с отличия на различни форуми, сред които конкурса по композиция на Международния фестивал в Москва (1957) и Международната трибуна на композиторите в Париж (1974).^[2]

• „Момичето, което обичах“ (1963 г.) – мюзикъл
• „Панаир в София“ (1968 г.) – балет
• „Светът е малък“ (1970 г.) – мюзикъл
• „Телефонът, който…“ ­ радио-мюзикъл (1973 г.) – мюзикъл
• „Неда“ (1977 г.) – опера
• „Цар Килимар“ (1979 г.) – мюзикъл
• „Думите на мама“ (1980 г.) – детска оперета
• „Печалбата“ (1982 г.) – опера-мюзикъл
• „Който не работи, не трябва да яде“ (1982 г.) – детска оперета
• „Мъдрият тъкач“ (1984 г.) – детска оперета
• „Мисия до Драч“ (1985 г.) – мюзикъл
• „Благодаря ти, Шарл!“ (1987 г.) – мюзикъл
• „Искам да летя“ (1988 г.) – мюзикъл
• „Говедарската дъщеря“ (1989 г.) – детска оперета
• „Явор и Росана“ (1990 г.) – мюзикъл
• „Я, колко публика!“ (1991 г.) – мюзикъл

• „Младежки концерт“ за цигулка и оркестър (1955 г.)
• Симфония №1 (1958 г.)
• „Симфонична фантазия“ (1964 г.)
• Симфония №2 (1970 г.)
• Симфония №3 за мецосопран, бас-баритон и симфоничен оркестър, т. С. Тянкова (1975 г.)
• „Увертюра-поема“ (1982 г.)

• „Пиринска рапсодия“ (1977 г.)
• „Празник в Западния парк“ ­– рапсодия-концертанте за алт саксофон и духов оркестър (1978 г.)
• „От Карнобат до Тропикана“ ­– 3 рапсодични танца за тромпет и духов оркестър (1988 г.)
• Сюита „Петричките моми“ за народна певица и духов оркестър (1989 г.)
• „Младите войни свирят“ – фантазия върху теми на Маестро Атанасов (1987 г.)
• Симфония №4 „Бурлеска“ (1984 г.)

• „Майски празник“ (1976 г.)
• „Хайде хопа“ (Хоро ин модо „Грао“) (1987 г.)
• „Погледни със смях назад“ ­ ретро-хумореска (1988 г.)
• „Надежда“ (1989 г.)
• „Вино пия“ ­ хумореска (1989 г.)
• „Сладуна“ (Хоро а ла Ламбада) (1990 г.)

• Дивертименто концертанте:
  • №1 за тромпет и оркестър (1961 г.)
  • №2 за флейта и оркестър (1972 г.)

• Струнни квартети:
  • №1 „Маски“ (1973 г.)
  • №2 (1995 г.)
  • Трио-соната за флейта, фагот и пиано (1991 г.)

• За пиано:
  • 10 пиески за най-малките, за 4 ръце (1980 г.)
  • Детска сонатина (1981 г.) (авт. вариант за флейта, обой и фагот, 1983)

• Вокална музика:
  • „Два автопортрета“ ­ диптих за тенор (сопран) и пиано (1991 г.)
  • „Песните на актьора“ ­ цикъл от 6 песни за мецосопран (баритон) и пиано (1992 г.)
  • Цикъл от 27 сефарадски песни (транскрипция върху евреоиспанския песенен фолклор) (1995 г.)
  • „Раздвоено сърце“, т. А. Леви-Пепо (1998 г.)

• „Де е тази хубава страна“, т. Ив. Генов (1959 г.) – смесен хор акапела
• „В несъбудени ясни зори“, т. Хр. Ясенов (1962 г.) – женски хор акапела
• „До утре“, т. Бл. Димитрова (1962 г.) – смесен хор акапела
• „Мой роден край“, т. Д. Гундов (1976 г.) – смесен хор акапела

„Виждам живота… в розово“ (2000)

• Биография и творчество на Жул Леви в сайта на Съюза на българските композитори
• Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006

Портал „Македония“