Жорж Орик Georges Auric
френски композитор
Композиторът през 1940 г.
Роден	15 февруари 1899 г. Лодев, Франция
Починал	23 юли 1983 г. (84 г.) Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Музикална кариера
Стил	Класическа музика филмова музика
Инструменти	Пиано
Активност	1919 – 1983
Участник в	Groupe des Six, „Академия на изящните изкуства“
Уебсайт	Страница в IMDb
Жорж Орик в Общомедия

Жорж Орѝк (на френски: Georges Auric) е френски композитор. ^[1]

Роден е в град Лодев, департамент Еро, Франция на 15 февруари 1899 г. Орик първоначално учи пиано в консерваторията в Монпелие. Впоследствие продължава обучението си в Парижката консерватория, където до 1914 г. изучава контрапункт и фуга под ръководството на Жорж Косад. След 1914 г. следва композиране при Венсан д'Енди в „Скола Канторум“ отново във френската столица. От 1915 г. той посещава Игор Стравински и Ерик Сати преди да се присъедини към Групата на шестимата („Шесторката“) заедно с Артур Онегер, Дариус Мийо, Франсис Пуленк, Луис Дюре и Жермен Тайфер. Орик е близък с Жан Кокто, с художника Жан Юго и др.

На 30 октомври 1930 г. се жени за художничката Елеонор Вилтер, позната още под името Нора Орик.

Президент на Дружеството на авторите, композиторите и издателите на музика във Франция от 1954 г. до 1978 г. Администратор е на Събранието на държавните лирически театри от 1962 г. до 1968 г., както и член на Културното общество на „Роайомон“. Съратник е на Френската комунистическа партия.

Умира на 23 юли 1983 г. в Париж.

От 1990 г. улица в 19-и арондисман на Париж носи неговото име.

Пише музикални критики от 14-годишна възраст във Френското музикално списание. На 10 декември 1913 г. статията му „Ерик Сати – музикант хуморист“ очарова самия Сати, който се учудва, научавайки възрастта на композитора критик.

Първите му мелодии са вдъхновени от Ерик Сати, Игор Стравински и Еманюел Шарбие.

Композира камерна, хорова и оркестрова музика, както и пиеси за пиано и сценични постановки.

Той е съавтор със Сергей Дягилев на балетите Матросите и Досадниците, както на хореографската комедия Федра.

Известен е и с филмовата си музика: Кръвта на поета (1930 г.), Красавицата и звяра (1946 г.) Орфей (1950 г.) от Жан Кокто, Мулен Руж (1952 г.) на режисьора Джон Хюстън, Лола Монтес (1955 г.) Du rififi chez les hommes, Парижката Света Богородица на Жан Деланоа и Голямата разходка на Жерар Ури и др.

• Жорж Орик в Internet Movie Database
• Жорж Орик в
• Жорж Орик в

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Auric в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat