Женско писане е термин, който произхожда от френския литературен феминизъм écriture féminine. Датира от 1970-те години. Елен Сиксу първа използва термина в нейното есе „Смехът на Медуза“ (1975).
Женското писане получава развитие специфично при френските и някои други европейски феминистки. Понастоящем то се разпознава от англоговорещите изследователи като подкатегория на литературния феминизъм.
Елен Сиксу, Моник Уитинг, Люс Иригаре [1] и Юлия Кръстева [2][3] са фундаменталните теоретици на движението, като психоаналитичната теория се включва в началото на 1990-те. Тези писателки понякога колективно са наричани в англоговорещия свят „френски феминистки“.
Източници
- ↑ Irigaray, Luce, Speculum of the Other Woman, Cornell University Press, 1985
- ↑ Kristeva, Julia Revolution in Poetic Language, Columbia University Press, 1984
- ↑ Griselda Pollock, „To Inscribe in the Feminine: A Kristevan Impossibility? Or Femininity, Melancholy and Sublimation.“ Parallax, n. 8, [Vol. 4(3)], 1998. 81 – 117.
Въшни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|