Тя работи 10 години като селска учителка. През това време пътува из Франция, Италия, Испания, Ирландия. От 1956 г. е писателка на свободна практика. Основни теми в творчеството ѝ стават природата, любовта, раздялата и смъртта. Поетесата живее и създава творчеството си в бившия игуменски дом на манастира Мури в Аристау.
Творчество
С ранните си стихосбирки „Тъмната птица“ (1953), „Спътници на звездите“ (1955), „Обаяние и полет“ (1956), „Лятно слънцестоене“ (1957) и „Духът на полята“ (1958) Ерика Буркарт съгражда един художествен свят, който ще продължи да обитава с все по-нарастваща поетическа мощ. Следват стихосбирките „Спасената Земя“ (1960), „С очите на кариатидата“ (1962), „Живея“ (1964), „Бягащите брегове“ (1967), „Прозрачността на отломките“ (1973), „Светлината в сечището“ (1977), „Очевидец. Избрани стихотворения“ (1978), „Свободата на нощта“ (1982), „Зодиакът на Детето“ (1984), „Минута мълчание“ (1988), „Диря синия мак“ (1989), „Нежността на сенките“ (1991), „Тишината на най-далечния отзвук“ (1997), „Бавна част“ (2002) и „Безпризорна близост“[1] (2005).
