Той е сред най-значимите творци от течението „Новата вълна“ във френското кино, главен редактор на списание Кайе дю синема (на френски: Cahiers du Cinema), представител на интелектуалното и психологическото направление в киното. [1]
Биография
Роден е на 4 април 1920 г. в малкия френски град Тюл. През 1940-те години е литератор. През втората половина на 1950-те години сътрудничи като редактор на „Кайе дю синема“. От 1957 по 1963 г. е главен редактор на списанието. Ромер започва режисьорската си кариера по-късно от своите съратници от списанието Жан-Люк Годар и Франсоа Трюфо.
Гробът на Ерик Ромер в гробището „Монпарнас“ в Париж (на преден план). В задния план се вижда кулата „Монпарнас“.
Умира в Париж на 11 януари 2010 г. на 89-годишна възраст. Макар да не може да се похвали с престижни награди за филмите си, във всички световни издания са публикувани разгърнати некролози, а френският вестник Libération посвещава на паметта на тази „национална гордост“ не само първата, но и още десет страници от поредния си брой. Президентът Никола Саркози заявява: „Романтик и класицист, мъдрец и иконоборец, сантименталист и моралист, лек и сериозен, той създаде свой собствен стил, който ще го надживее“.[2] Погребан е в гробището Монпарнас.
1981 – Жената на летеца (La Femme de l’Aviateur). Пословица: „Не е възможно да не мислиш за нищо“ (It is impossible to think about nothing)
1982 – Красивата сватба (Le Beau marriage). Пословица: „Кой може да се въздържи от построяване на замък в Испания?“ (Can anyone refrain from building castles in Spain?)
1983 – Полин на плажа (Pauline à la Plage). Пословица: „Който много говори, ще пострада“ (He who talks too much will hurt himself)
1984 – Пълнолуние в Париж (Nuits de la Pleine Lune). Пословица: „Който има две жени, ще изгуби душата си; който има два дома, ще изгуби разума си“ (He who has two women loses his soul, he who has two houses loses his mind)
1987 – Приятелят на моята приятелка (Ami de mon Amie). Пословица: „Приятелите на моите приятели са и мои приятели“ (My friends' friends are my friends)
Michel Estève (dir.) et René Prédal, Éric Rohmer, t. 1, Lettres modernes, coll. „Études cinématographiques“, 1985, 1re éd.
Michel Estève (dir.) et Stéphane Braunschweig, Éric Rohmer, t. 2, Lettres modernes, coll. „Études cinématographiques“, 1986, 1re éd., 135 p.
C.G. Crisp, Eric Rohmer: Realist and Moralist, Bloomington, Indiana University Press, 1988.
Carole Desbarats, Pauline à la plage, d’Éric Rohmer, Yellow Now, coll. „Long métrage“, 1990, 144 p. (ISBN 978-2-87340-075-0).
Pascal Bonitzer, Éric Rohmer, Cahiers du cinéma, coll. „Auteurs“, 1991, 1re éd., 141 p. (ISBN 978-2-86642-116-8).
Alain Hertay, Éric Rohmer: Comédies et proverbes, Liège, édition du Céfal, coll. „Grand écran petit écran“, 1998, 154 p.
Maria Tortajada, Le Spectateur séduit: le libertinage dans le cinéma d'Éric Rohmer et sa function dans une théorie de la représentation filmique, Paris, Kimé, 1999.
Michel Serceau, Éric Rohmer: les jeux de l'amour, du hasard et du discours, Éditions du Cerf, coll. „Septième art“, 2000 (ISBN 2-204-06387-8).
Philippe Molinier, Ma Nuit chez Maud d'Éric Rohmer, Paris, Atlande, 2001, 127 p.
Noël Herpe (dir.), Rohmer et les autres, Presses universitaires de Rennes, coll. „Le Spectaculaire“, 2007, 1re éd., 307 p. (ISBN 978-2-7535-0409-7).
Derek Schilling, Éric Rohmer, Manchester University Press, coll. „French Film Directors“, 2007, 240 p. (ISBN 978-0-7190-7235-2).
Jean Cléder (dir.), Alain Bergala, Françoise Etchegaray, Amanda Langlet et Gilles Mouëllic, Éric Rohmer: Évidence et ambiguïté du cinéma, éditions Le Bord de l'eau, 2007, 144 p. Document utilisé pour la rédaction de l’article
Yannick Mouren (dir.), Didier Coureau, Suzanne Liandrat-Guigues, Joël Magny, Jean-Dominique Nuttens, René Prédal et Jean-Marie Samocki, Éric Rohmer: „Contes des quatre saisons“ et „Tragédies de l'Histoire“, t. 3, Paris-Caen, Lettres modernes Minard, coll. „Études cinématographiques“, 2008, 168 p. (ISBN 978-2-256-91135-4).
Keith Tester, Éric Rohmer: Film as Theology, Palgrave McMillan, 2008, 184 p. (ISBN 1-4039-9659-8).
Philippe Fauvel, Éric Rohmer, Conte d'été [archive], centre images/CNC, coll. „Lycéens et apprentis au cinéma“, 1er juillet 2011.
Violaine Caminade de Schuytter, Éric Rohmer, corps et âme: L'intégrité retrouvée, L'Harmattan, 2011, 1re éd. (ISBN 978-2-296-55492-4).
Martin Barnier et Pierre Beylot, Analyse d'une œuvre: Conte d'été, Éric Rohmer, 1996, Vrin, 2011.
Patrick Louguet (dir.), Rohmer ou le jeu des variations, Presses universitaires de Vincennes, coll. „Esthétiques hors cadre“, 2012, 1re éd., 292 p. (ISBN 978-2-84292-347-1).
Jacob Leigh et Jason Leigh, The Cinema of Éric Rohmer: Irony, Imagination, and the Social World, Continuum, 2012, 392 p. (ISBN 978-1-4411-9831-0).
Bert Cardullo (dir.), Interviews with Éric Rohmer, Chaplin Books, 2012, 264 p. (ISBN 978-0-9565595-5-5).
Sylvie Robic (dir.) et Laurence Schifano (dir.), Rohmer en perspectives, Presses universitaires de Paris Ouest, coll. „L'Œil du cinéma“, 2012 (ISBN 978-2-84016-103-5).
Aïdée Caillot et Gianpaolo Pagni, Éric Rohmer: le conteur du cinéma, À dos d'âne, coll. „Des graines et des guides“, 2013;
Antoine de Baecque et Noël Herpe, Éric Rohmer, Stock, coll. „Biographie“, 2014 (ISBN 978-2-234-07561-0)
Hughes Moreau (dir.), Le Paradis français d'Éric Rohmer, Pierre-Guillaume de Roux, 2017.
Patrice Guillamaud, Le Charme et la sublimation. Essai sur le désir et la renonciation dans l'oeuvre d'Eric Rohmer, Paris, éd. du Cerf, 2017 (ISBN 978-2-204-12247-4).
