Ендомиокардна (Еозинофилна) болест (Loeffler endocarditis) е форма на рестриктивна кардиомиопатия, която засяга ендокарда, като при нея се наблюдава пролиферация на бели кръвни клетки (основно еозинофили). Рестриктивната кардиомиопатия се дефинира като болест на сърдечния мускул, която води до нарушено пълнене на сърдечните камери по време на диастола. 

Еозинофилните състояния, които могат да се получат във връзка с ендокардитът на Льофлер включват:

• хипереозинофилен синдром;
• еозинофилна левкемия;
• карцинома;
• лимфома;
• лекарствени взаимодействия;
• паразити.

Хипереозинофилия може да бъде причинена от хелминт (паразит), който води до хронично персистиране на еозинофилията, познато като хипереозинофилен синдром.

Еозинофилията и еозинофилната пенетрация, инвазия на миоцити води до фиброзно задебеляване на част от сърцето (подобно на ендомиокардиалната фиброза). Обикновено сърцето образува големи мурални (пристенни) тромби, поради нарушение на камерната стена на лявата камера. Симптомите включват оток и задух. Болестта обикновено се среща в умерените климатични пояси, поради по-добрите условия за заразяване с паразити. Често тя се разпространява бързо и може да бъде фатална. 

Болестта е кръстена на Уилхелм Льофлер.^[1][2]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Loeffler endocarditis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​