Едуард влиза като ритмайстер в баварската войска. Той придружава племенника си Ото I Гръцки в Гърция и става губернатор на Навплио.[1] През 1834 г. той се връща в Бавария. Той е близък приятел със зет си Лудвиг I от Бавария, с когото си пише. От 1843 г. Едуард е председател на „Мюнхенското сдружение против измъчването на животните“.[2]
Сестра му Тереза, съпругата на крал Лудвиг I от Бавария, му помага финансово и той може да си купи къща в Мюнхен.
Едуард умира в Мюнхен и е погребан в княжеската гробница в Алтенбург.
Фамилия
Едуард фон Саксония-Алтенбург се жени на 25 юли 1835 г. в ЗигмарингенАмалия фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1815 – 1841), дъщеря на княз Карл фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1785 – 1853), с която има децата:[3]
Heinrich Ferdinand Schoeppl: Die Herzoge von Sachsen-Altenburg. Bozen 1917, Neudruck Altenburg 1992. S. 190 – 191.
Walter Schärl: Die Zusammensetzung der bayerischen Beamtenschaft von 1806 bis 1918. (=Münchner historische Studien. Abteilung Bayerische Geschichte, Band 1). Lassleben, Kallmünz 1955.
Bernhard Friedrich Voigt: Neuer Nekrolog der Deutschen. Jahrgang 30, 1852, Voigt, Ilmenau [u. a.] 1854.
Източници
↑Ludwig Ross: Erinnerungen und Mittheilungen aus Griechenland. R. Gaertner, 1863, S. 49.
↑Deutsche Viertel-Jahrsschrift, Band 22, Ausgaben 3 – 4, S. 43. (Digitalisat)