Едуард Огъстъс Инглфилд Edward Augustus Inglefield
английски офицер и изследовател
Сър Едуард Инглфилд, портрет от Джон Колиър (1897)
Роден	27 март 1820 г. Челтнъм, Англия
Починал	4 септември 1894 г. (74 г.) Южен Кенсингтън, Лондон, Англия
Погребан	Великобритания
Националност	Англия
Активен период	от 1845 г. до 1870 г.
Награди	Член на Британското кралско научно дружество
Едуард Огъстъс Инглфилд в Общомедия

Сър Едуард Огъстъс Инглфилд (на английски: Edward Augustus Inglefield) е английски военноморски офицер, изследовател на Арктика.

Роден е на 27 март 1820 година в Челтнъм, графство Глостършър, Югозападна Англия, в семейството на Самюъл Инглефиелд. На 12-годишна възраст е записан в Кралския военноморски колеж.

През 1850 и през следващите години в Англия се развива трескава дейност по организиране на полярни експедиции в Северна Канада за търсене на изчезналата експедиция на Джон Франклин. Една от няколкото полярни експедиции е тази на Едуард Инглфилд.

През юли 1852 г., на кораба „Изабела“ (150 т) със 17 души екипаж, Инглфилд отплава от Англия и пръв прониква в протока Смит, разделящ остров Елисмиър от Гренландия, като по пътя изследва Китовия залив (77º 30` с.ш., на северозападното крайбрежие на Гренландия). В центърът му открива островите Нортъмбърланд на запад и Хърбърт на изток. На изток от последния открива продължението на Китовия залив, тесния залив Инглфилд и водещите към него протоци Валсун и Мърчисън, отделящи двата острова от Гренландия. На северозапад от нос Александър (78º 10` с.ш.) в протока Смит достига до 78º35`с.ш., рекордна за това време географска ширина. От там завива на юг-югозапад и плава покрай югоизточния бряг на Земя Елисмиър (югоизточната част на остров Елисмиър). Опитва се да заобиколи от юг Елсмиър през протока Джонс, но неуспява. Плава в протока Ланкастър на запад до остров Бичи (74°43′ с. ш. 91°51′ з. д. / 74.716667° с. ш. 91.85° з. д.74.716667, -91.85). На обратния път картира голяма част от източното крайбрежие на остров Бафинова земя.

Въпреки неуспешното издирване на Джон Франклин и спътниците му, експедицията постига големи успехи, заради които Кралското географско дружество през 1853 му присъжда сребърен медал.

През 1853 и 1854 прави две нови пътувания до Канадска Арктика, като по време на второто успява да спаси един от корабите и целия състав на бедстващата в ледовете експедиция на Едуард Белчер, която също е изпратена да търси Джон Франклин.

Скоро след завръщането си от последната полярна експедиция Инглфилд взема участие в Кримската война като капитан на боен кораб и участва в обсадата на Севастопол. След войната продължава издигането му йерархията на флота. През 1869 е произведен в контраадмирал, а три години по-късно, вече като вицеадмирал е началник на Кралската военноморска корабостроителница в Малта. През 1878 става пълен адмирал и е посветен в рицарско звание.

През 1885 се пенсионира и посвещава остатъка от живота си в рисуване на акварелни пейзажи от Арктика, които са изложени в няколко художествени галерии в Лондон. Умира на 4 септември 1894 в Южен Кенсингтън, Лондон, на 74-годишна възраст.

Неговото име носят:

• британски военноморски кораб „Едуард Инглфилд“;
• бряг Инглфилд на северозападното крайбрежие на Гренландия;
• залив Инглфилд (77°26′ с. ш. 68°13′ з. д. / 77.433333° с. ш. 68.216667° з. д.77.433333, -68.216667) на северозападното крайбрежие на Гренландия;
• ледник Инглфилд (77°55′ с. ш. 17°58′ и. д. / 77.916667° с. ш. 17.966667° и. д.77.916667, 17.966667) в източната част на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
• нос Инглфилд (78°33′ с. ш. 51°43′ з. д. / 78.55° с. ш. 51.716667° з. д.78.55, -51.716667) на северозападното крайбрежие на Гренландия;
• нос Инглфилд (69°49′ с. ш. 85°35′ з. д. / 69.816667° с. ш. 85.583333° з. д.69.816667, -85.583333) на северозападния бряг на п-ов Мелвил, на югозападния вход на протока Фюри енд Хекла, отделящ остров Бафинова земя от континента;
• планина Инглфилд в югоизточната част на остров Елсмиър от Канадския арктичен архипелаг.

• Report on the return of the Isabel from the artic regions (в „Journal of the Royal Geographical Society“, 1853)
• A summer search for sir John Franklin... (1853).

• Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962 г., стр. 361, 385.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Едуард Огъстъс Инглфилд.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edward Augustus Inglefield в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​