Едуард Морган Форстър (на английски: Edward Morgan Forster) е английски писател. Издаден е като Е. М. Форстър.
Биография и творчество
Едуард Морган Форстър е роден на 1 януари 1879 г. в Мерилеборн, Лондон, Англия, в семейството на Едуард Форстър и Алис Уичело. Баща му умира, когато е на 2 години. Наследява значителна за времето си сума от бащината си пралеля Мариане Торнтън, което позволява на семейството да живее и да поддържа бъдещата си кариера. Учи в училището в Тънбридж в Кент, и в Кралския колеж в Кеймбридж в периода 1897 – 1901 г. В колежа се присъединява към интелектуалното дискусионно общество известно като „Кръг Блумсбъри“.
След дипломирането си пътува с майка си в континентална Европа, а през 1914 г. посещава Египет, Германия и Индия. През това време написва всичките си произведения, макар някои от тях да са публикувани значително по-късно.
Първият му роман, „И ангелите не смеят да пристъпят“, е публикуван през 1905 г. Следват още няколко – „The Longest Journey“, „Стая с изглед“ и „Хауардс Енд“, в които иронично и задълбочено показва класовата разлика и лицемерието на британското общество в началото на 20 век. Личният му порив към разбиране и съпричастност може да бъде сполучливо обобщен в епитафията на романа „Хауардс Енд“ – „Само свържете ...„.
През 1920 г. отново посещава Индия като частен секретар на махарджата на Девас. След завръщането си в Англия завършва последния си роман „A Passage to India“ (Пътуване до Индия) публикуван през 1924 г. В романа разглежда връзката между Изтока и Запада, видян през призмата на Индия в по-късните дни на британския Радж. С него постига най-големия си успех и е удостоен с мемориалната литературна награда „Джеймс Тейт Блек“.
В периода на 30-те и 40-те години е успешен водещ на Радио Би Би Си. По време на Втората световна война прави седмична рецензия на книги по поръчка на Джордж Оруел. В този период от творческата си кариера се насочва главно към документалната литература, биографичната литература и мемоаристиката.
През 1946 г. е избран за почетен сътрудник на Кралския колеж в Кеймбридж.
Вижданията на Форстър като светски хуманист са в основата на работата му, като често изобразява преследването на лични връзки, въпреки ограниченията на съвременното общество. Отбелязва се употребата на символизъм като техника в романите му и е критикуван за привързаността си към мистицизма. За произведенията си е удостоен с орден за заслуги от кралица Елизабет през 1969 г.
Едуард Морган Форстър умира след серия от инсулти на 7 юни 1970 г. в Ковънтри, Англия.
Част от произведенията му са публикувани посмъртно. Последният му роман „Морис“ с хомосексуална тематика е издаден малко след смъртта му, а романът „Arctic Summer“, който остава незавършен, през 1980 г.
Произведения
Самостоятелни романи
Рукс Нест Хаус, Стивънейдж, къщата, в която Форстър прекарва част от детството си (между 1883 и 1893 г.) и която му служи за прототип на имението Хауардс Енд в едноименния роман.
Where Angels Fear to Tread (1905) И ангелите не смеят да пристъпят, изд. ИК „Народна култура“, София (1981), прев. Мариана Коракова
The Longest Journey (1907)
A Room with a View (1908) Стая с изглед, изд. ИК „Изток-Запад“, София (2018), прев. Аглика Маркова
Howards End (1910) Хауардс Енд, изд. ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Божидар Стойков
The Story of the Siren (1920)
A Passage to India (1924) На гости в Индия, изд. „Народна култура“, София (1967), прев. Надя Сотирова
Maurice (1970)
Arctic Summer (1980)
Разкази
The Consolations of History
The Machine Stops (1909)
The Celestial Omnibus (1911)
The Curate's Friend (1911)
Other Kingdom (1911)
The Other Side of the Hedge (1911)
The Road from Colonus (1911) По пътя от колон нататък, изд. Алманах „Панорама“ (1993), прев. Деян Кюранов
