Той е син на фрайхер Райнхард фон Геминген-Хорнберг (1645 – 1707), фогт на Маркграфство Баден-Дурлах в Рьотелн, и съпругата му фрайин Мария Елизабета фон Найперг (1652 – 1722), дъщеря на фрайхер Бернхард Лудвиг фон Найперг (1619 – 1672) и Хелена Магдалена фон Халвайл (1623 – 1668). Брат е на Райнхард (1677 – 1750), Фридрих (1691 – 1738) и Лудвиг (1694 – 1771). Братята се разделят на три линии.
Еберхард фон Геминген-Хорнберг посещава гимназията в Дурлах и военната академия в Женева. Наследството на 1707 г. починалия му баща той управлява първо с братята си, по-късно собствеността се разделя, при което той получава Трешклинген. Освен това той притежава заедно със съпругата си от 1708 г. господарска къща във Вимпфен. От 1708 г. той е на служба на ландграфство Хесен-Дармщат, след това е на служба на род Хабсбург. Като хауптман той трябва да оглавява охраната на дворец Барлета в Неапол. За няколко години той се издига на майор, обрист-лейтенант и на полковник. Той участва в походите в Бавария, Каталония, Италия и на Рейн. През 1741 г. през Войната за австрийското наследство той става „генерал-квартирмайстер“ на унгарската войска в Нидерландия и „генерал-военен-комисар“ за Брабант. През 1749 г. той е комендант на града и имперската крепост Люксембург. На тази позиция той е като фелдмаршал-лейтенант до смъртта си 1767 г. Той е погребан с военна почит в Бастион.
В евангелската църква в Хофенхайм се намира „епитаф“ за Еберхард фон Геминген и неговата съпруга, построен от техните наследници.
Фамилия
Гербът на фон Циленхардт
Еберхард фон Геминген-Хорнберг се жени на 30 април 1708 г. във Видерн за фрайин Анна Клара фон Циленхардт (* 9 август 1685, Видерн; † 18 януари 1768, Трешклинген, където е вдовишката ѝ резиденция), дъщеря на фрайхер Фридрих Дитрих фон Циленхардт и фрайин София Амалия фон Геминген, дъщеря на фрайхер Ханс Албрехт фон Геминген-Хорнберг цу Видерн (1624 – 1685) и Анна Кунигунда Зенфт фон Зулбург (1629 – 1676). Те имат 14 деца, от които няколко порастват:[1][2][3]
София Шарлота (* 1710), омъжена за Буркхард Дитрих фон Вайлер
Еберхард (* 27 февруари 1713 в Каталония; † 14 юни 1757 в Бохемия), пруски полковник-лейтенант, женен на 1 юли 1753 г. в Магдебург за Йохана София фон Гревениц (* 5 декември 1731, Магдебург; † 21 юли 1778, Хайлброн); наследява 1752 г. Рапенау
Мария Йохана (1716 – 1791)
Карл Зигмунд (1718 – 1737), умира като знаменосец във войната против турците в Сърбия
Бенедикта (* 1720), омъжена за Фридрих Август фон Геминген-Бабщат
Мария Катарина (1720 – 1787), омъжена на 28 декември 1739 г. в Хайлброн за фрайхер Еберхард фон Елрихсхаузен (1714 – 1795)
Зигмунд (* 26 март 1724, Фрайбург; † 17 декември 1806, Дьор (Рааб), Унгария), женен I. на 12 октомври 1749 (1750) г. в Геминген за фрайин Еберхардина Йохана фон и цу Геминген (* 18 август 1731, Геминген; † 1755, Антверпен), II. на 5 февруари 1763 г. във Виена за графиня Мария Михаела Франциска Ксаверия фон Алтхан (* 26 март 1739, Брно, Чехия; † 9 януари 1811, Дьор (Рааб), Унгария)
Ото Хайнрих (* 29 октомври 1727, Фрайбург в Брайзгау; † 3 февруари 1790, Хофенхайм), съдия, генерал-фелдмайстер, женен I. за графиня Мария Елизабет фон Неселроде (* 23 февруари 1723; † 1774/27 декември 1775), II. за Клара Лудовика фон Геминген (* 1753, Люксембург; † 6 ноември 1814, Хофенхайм), дъщеря на брат му Зигмунд (1724 – 1806).
Литература
Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherrn von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 281 – 282.
Hartmut Riehl: Zwei unbekannte Gemmingen-Denkmäler in der ev. Pfarrkirche Hoffenheim. In: Kraichgau. Beiträge zur Landschafts-und Heimatforschung. Hrsg. vom Heimatverein Kraichgau. Folge 20/2007, ISBN 3-921214-35-1, S. 223 – 235.
Walter von Hueck: Stammfolge des Geschlechts der Freiherren von Gemmingen. Sonderdruck aus dem Genealogischen Handbuchs des Adels Band 37 (Freiherrliche Häuser A, Band VI). C. A. Starke Verlag, Limburg an der Lahn 1966.
Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 1966 159
