Произлиза от рода на пфалцграфовете на Тюбинген. Той е син на граф Хайнрих V (VII) фон Верденберг-Зарганс († 1397) и първата му съпруга принцеса Агнес фон Тек († 1386), дъщеря на херцог Фридрих III фон Тек († 1390) и Анна фон Хелфенщайн († 1392). Внук е на граф Еберхард I фон Верденберг-Швалнег († 1383) и София фон Геролдсек († 1391).
Фамилия
Първи брак: с жена с неизвестно име и има една дъщеря:
Маргарета фон Верденберг († сл. 1451), омъжена за Албрехт I фон Рехберг († 24 юни 1426)
Втори брак: на 16 ноември 1402 г. с графиня Анна фон Цимерн († 1 март 1445), дъщеря на фрайхерЙохан II фон Цимерн († 1441) и Кунигунда фон Верденберг († 1431). Те имат децата:[1][2][3]
Агнес фон Верденберг-Трохтелфинген († ок. 17 декември 1474), омъжена I. 1420 г./ пр. 14 ноември 1422 г. за граф Лудвиг XII фон Йотинген († 28 октомври 1440), II. пр. 17 септември 1446 г. за Вилхелм IV, Шенк фон Шенкенщайн цу Хоенберг († 8 юли 1468)
Хайнрих IX (XII) фон Верденберг († 7 март 1441), граф на Верденберг, господар на Трохтелфинген
Еберхард III (IV) фон Верденберг († 23 април 1450), граф на Верденберг, господар на Трохтелфинген
Улрих I фон Верденберг († 13 или 16 декември 1451), дякон, епископ на Констанц
Герб на Верденбергите
Дъщеря му Агнес фон Верденберг с Вилхелм Шенк фон Шенкенщайн
Литература
Hermann Wartmann: Werdenberg, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 41, Duncker & Humblot, Leipzig 1896, S. 749 – 759.
Gerhard Köbler, Werdenberg (Grafschaft), in: Historisches Lexikon der deutschen Länder. Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. München 1989, S. 605
Johann Nepomuk von Vanotti, Geschichte der Grafen von Montfort und von Werdenberg. Belle-Vue bei Konstanz 1845 (Digitalisat) Верденберг от стр. 209.
Fritz Rigendinger: Das Sarganserland im Spätmittelalter. Lokale Herrschaften, die Grafschaft Sargans und die Grafen von Werdenberg-Sargans. Chronos, Zürich 2007.
Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Schwennicke, Vol. 12, chart 51; University of Erlangen internet site.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 99.