Димо Янков Василев , с псевдоними Дружелюбов , Кьосе даи [ 1] и Димитър Чорбаджиев [ 2] , е български учител и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация [ 3] и на Вътрешната тракийска революционна организация .
Янков, Тане Николов , Димитър Ляпов
Паметна плоча в Малко Търново с имената на дейците на местния революционен комитет: Стефан Добрев , Райко Петров , Георги поп Аянов , Димо Янков, Димитър (Тарпен) Марков , Георги Чепов , Георги Тодоров и Стоян Сталев
Биография
Янков е роден на 14 февруари 1875 година в град Малко Търново , Османската империя (днес в България ). Завършва IV клас на Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ в 1892 година, след това учи 2 години в турското училище „Адие“ пак в Одрин .
В периода 1894 – 1896 година работи като учител в Малко Търново. По-късно се занимава с търговия.
Касиер е и председател на околийския революционен комитет на ВМОРО в Малко Търново от есента на 1900 до май 1903 година, когато излиза в нелегалност.
Янков е делегат на конгреса на Петрова нива . През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник при Стамат Икономов . След въстанието в 1904 година е делегат на Варненския конгрес на Одринския революционен окръг .
Димо Янков е представител на Задграничното представителство на организацията в Бургас от 1904 до 1908 година. След това от 1909 до 1913 година е учител по турски език в българската гимназия „Д-р Петър Берон“ в Одрин.
От 1915 до 1919 година е кмет на Малко Търново. От 1922 до 1934 година е ревизор и домакин на стоковата борса в Бургас. Дългогодишен председател на Съюза на тракийските дружества в Бургаско.
В периода 1938 - 1939 година е народен представител в XXIV обикновено народно събрание .
Умира на 22 февруари 1965 година в София .[ 4] [ 5] [ 6] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“ .[ 7]
Бележки
↑ Николов, Борис Й . ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38, 58.
↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6 . с. 261.
↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив . Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 102 - 103.
↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 579-580
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 196.
↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 549.
↑ ДАА, Фонд № 2000К, оп. 1