Роден е на 23 април1929 г. в Ньой сюр Сен, предградие на Париж. Родителите му са австрийскиевреи. Първоначално учи в родния си град (оказвайки се един от двамата в класа в лицея, които са оцелели при Холокоста[1]), а след 1940 г., когато семейството му емигрира в САЩ, учи във френския колеж в Манхатън, Ню Йорк. Полиглот, от детството си той говори свободно на немски, френски и английски[1]. През 1944 г. получава американско гражданство[1]. Завършва Чикагския (бакалавърска степен, 1948) и Харвардския университет (магистърска степен, 1950). Докторска степен получава в колежа „Байол“ на Оксфордския университет (1955), където е Роудсов стипендиант преди това (1950). През 1952–1958 г. преподава в колежа „Уилямс“ в Масачузетс. През 1952–1956 г. е член на редколегията на лондонското списание „The Economist“. Преподава в Принстън, Инсбрук, Кембриджкия университет, а през 1974–1994 г. – в Женевския университет, където се пенсионира.
През 1955 г. сключва брак с историчката Зара Шаков, с която имат син и дъщеря. Синът му, Дейвид Милтън Стайнър (р. 1958), е комисар по образованието на щата Ню Йорк (2009–2011), а дъщеря му, Дебора Тарн (р. 1960), е професор по класическа филология в Колумбийския университет.
Той е специалист по сравнително литературознание, но областта на научните му занимания е много по-широка и включва публикации по философия на езика и теория на превода, библеистика и омирознание[1].
Почетен доктор на много университети в Европа и САЩ.
Стайнър е автор и на няколко стихосбирки, три сборника с новели, както и на повестта за Холокоста „Транспортирането на господин Адолф Х. в Сан Кристобал“ (1979) и на автобиографията „Печатни грешки“ (1997).
Сред множеството награди, които са му присъдени, са и наградата за разказ „О. Хенри“ (1959), наградата „Лудвиг Бьорне“ (2003) и международната награда „Алфонсо Рейес“ (2007).
„След Вавилон: аспекти на езика и превода“. Превод от английски Елена Филипова. София: Изток-Запад, 2014, 704 с. ISBN 978-619-152-423-5[7]
За него
Reading George Steiner. / Nathan A. Scott, Ronald A. Sharp, eds. Baltimore: Johns Hopkins UP, 1994
Platon et les poetès: hommage à George Steiner. Genève: Unité de Littérature Compareé, Faculté des lettres, 1996.
Castañón A. Lectura y catarsis: tres papeles sobre George Steiner. México: Ediciones Sin Nombre; Ediciones Casa Juan Pablos, 2000
Asensio J. Essai sur l'œuvre de George Steiner: la parole souffle sur notre poussière. Paris: L’Harmattan, 2001
George Steiner. / Dir. par P.-E. Dauzat. Paris: L’Herne, 2003
Knight C.J. Uncommon readers: Denis Donoghue, Frank Kermode, George Steiner and the tradition of the common reader. Toronto: University of Toronto Press, 2003
Dauzat P.E. George Steiner: la culture contre la barbarie. Paris: Magazine littéraire, 2006.
.jpg)
