Роден е на 14 юли 1978 г. в Лисабон, Португалия. Следва икономика във Висшия институт по икономика и управление (ISEG) в Лисабон.[1][2]
Първоначално получава известност с книгите си за деца, две от които са удостоени с литературни награди. Първата му книга за деца, „Нощта на измислените животни“ от 2005 г., получава наградата „Бранкиньо да Фонсека“, а книгата му „Акула във ваната“ от 2009 г. печели наградата SPA/RTP за най-добра детска книга през 2010 г.[1][2][3]
Първият му роман „Приказният театър на гиганта“ е публикуван през 2006 г. Двама непознати от латиноамериканска страна пристигат в планинското село Лагарес – мъжът се казва Томас, но заради колосалния си ръст е наречен Гигантът, а съпругата му Юнис е дребна жена с огнена коса. Гигантът е страхотен разказвач на истории, но един ден заспива непробудно, въпреки че продължава да разказва историите, които сънува. В безкрайното чакане Юнис решава да запише всичко, за което мечтае мъжът, когото обича.[1]
През 2015 г. е издаден романът му „Средният индекс на щастие“. Главният герой Даниел загубва работата си заради кризата, жена му и двете им деца също го напускат, за да търсят по-добри възможности в друг град, а двамата му добри приятели Шавиер и Алмодовар не могат да му помогнат. На създадения от тях сайт за взаимопомощ се получава съобщение от Доротея Маркеш, която е инвалид в инвалидна количка и живее в Швейцария, че търси помощ, за да се придвижи до Марсилия и да посети брат си, който е в кома след сериозна злополука. Даниел и Шавиер решават да изминат дългото разстояние до Швейцария и да ѝ помогнат, а с тях пътуват децата на Даниел и синът на Алмодовар. Пътуването дава възможност на Даниел да възстанови връзката с децата си, да намери нов смисъл на живота си дори и в малките неща. Книгата получава наградата за литература на Европейския съюз за 2015 г.[1][2] През 2017 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Марко д'Алмейда.
Освен книги за деца и романи за възрастни, е автор на сборника с разкази „Възможни истории“ от 2008 г., участва с разкази в литературни антологии и публикува разкази в португалски и чуждестранни вестници и списания.[1][2][3]