Гюнтер Доменик (на немски: Günther Domenig) е един от най-видните австрийскиархитекти от втората половина на 20 век, представител на „Грацката австрийска архитектурна школа“.
Биография и творчество
Роден е на 6 юли1934 година в Клагенфурт, Австрия. През 1953 г. завършва Техническото училище във Вилах специалност „Високи строежи“, след което следва и в 1959 се дипломира като архитект в Техническия университет в Грац.
През 1960 – 1973 г. е привърженик на архитектурните стилове структурализъм, брутализъм и деконструктивизъм, сътрудничи на Айлфрид Хут и на други австрийски и чужди архитекти.
През 1973 г. творческите му виждания еволюират към принципите на „органичната архитектура“, изразявайки ги чрез стиловете експресионизъм и постконструктивизъм със скулптурна пластичност и силна импресивност на архитектурната форма. Същата година основава собствено архитектурно бюро в Грац, по-късно открива филиали във Виена и Клагенфурт, впоследствие стават партньори с Герхард Валнер и правят съвместно бюро – „Доменик и Валнер“ (Architekten DOMENIG & WALLNER).
Привърженик е на многофункционалността на сградите (в едно от най-известните си произведения съчетава в една сграда културен център и банка), работи и театрална сценография, занимава се с научна и преподавателска работа.
Гюнтер Доменик е професор в Техническия университет в Грац от 1980 г.
Умира на 15 юни2012 г. в Грац на 77-годишна възраст.
Най-значими произведения
1963 – 1968, Педагогическа академия в Грац (с Айлфрид Хут)
1965 – 1969, Енорийски център Оберварт (с Айлфрид Хут)
1973 – 1977, Многофукционална училищна зала в Грац
1974 – 1979, Филиал на Австрийската спестовна каса (на немски: Zentralsparkasse bank) на „Фаворитенщрасе“ (на немски: Favoritenstrasse) във Виена – „The Domenig Haus“, понастоящем тук действа културен център „Kulturvebrand Favoriten Galarie im Domenig-Haus“
1980, „Каменен дом“ (на немски: Steinhaus) на езерото Осиахер