По време на Втората световна война Густав Хусак е неколкократно арестуван от правителството на Йозеф Тисо по обвинение в извършване на незаконна комунистическа дейност. Той е един от лидерите на Словашкото народно въстание през 1944 г. Възстанието е срещу Нацистка Германия и управлението на Йозеф Тисо. От 1-ви септември до 5-ти септември 1944 г. Густав Хусак е член на Президиума на Словашкия национален съвет.
Политическа кариера в следвоенните години
След войната Густав Хусак започва кариерата си като държавен служител и партиен деятел. През 1946 – 1950 г. е назначен за министър-председател на Словакия и като такъв има съществен принос за ликвидирането на Демократическата партия на Словакия, партията спечелила 62% на изборите през 1946 г. Това временно предотвратява комунистите да завземат цялата власт в Чехословакия още през 1946 год.
През 1950 г. Густав Хусак става жертва на сталинистката чистка на партийно ръководство и получава доживотна присъда, от която излежава няколко години през периода 1954 — 1960 г. в затвора „Леополдов“. Като убеден комунист той приема лишаването си от свобода като голямо недоразумение, което периодично подчертава в няколко писма, адресирани до ръководството на партията. Добре е известно, че Антонин Новотни, чехословашки президент и първи секретар на партията по това време, многократно отказва да помилва Хусак заради уверения от страна на съпартийците му, които казват: „Вие не знаете на какво е способен, когато дойде на власт“. Накрая в резултат от Десталинизацията в Чехословакия обвиненията на Хусак са свалени и неговото партийно членство е възстановено през 1963 г. До 1967 г. той критикува нео-сталинисткото ръководство на Комунистическата партия на Чехословакия. През април 1968 г. става заместник министър-председател на Чехословакия.
Тъй като в Съветския съюз нараства тревогата от реформите наАлександър Дубчек през 1968 г., Густав Хусак постепенно започва да привлича вниманието на политическата ръководство на СССР. След като войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия през август 1968 г. Густав Хусак е призован да участва в Чехословашко-съветските преговори състояли се в Москва. Това бързо прави Густав Хусак лидер на онези партийни членове, които призовават за отмяна на реформите на Александър Дубчек. Показателно за неговия политически прагматизъм е една от официалните му речи след събитията през 1968 г., в която той задава риторичният въпрос, къде са опонентите му (т.е. поддръжници на опозицията срещу Съветския съюз), като иска да открие и тези „приятели“ на Чехословакия (т.е. страни от Западна Европа), които биха подкрепили страната ако се противопостави на войските на Варшавския договор.
Получил подкрепата на Москва Густав Хусак е назначен за ръководител на Комунистическата партия на Словакия в началото на август 1968 г. Заема мястото на Александър Дубчек като първи секретар[1] на Комунистическата партия на Чехословакия през април 1969 г. Той спира реформите на Александър Дубчек и прочиства партията от либералните и членове през 1969 – 1971 г.
През 1975 г. Густав Хусак е избран за президент на Чехословакия. Близо двадесет години, през които Густав Хусак е лидер на Чехословакия, страната се превръща в един от най-верните съюзници на СССР, за което е удостоен със званието Герой на Съветския съюз на 9 януари 1983 г.[2]
Вътрешна политика
В първите години след Пражката пролет Густав Хусак успява да успокои оскърбената чехословашка общественост, като му осигурява сравнително задоволителен стандарт на живот и се опитва да избягне всякакви явни репресии[3]. Този период е наричан Нормализация, а родените през този период са известни като Хусаковото поколение. В началото на 1970 г. Хусак разрешава на изключените в периода след Пражката пролет партийци отново да се присъединят към партията, но едва след като публично се дистанциране от „грешките“, които са извършили.
Въпреки че режимът му е по-малко суров отколкото през първите 20 години от комунистическото управление в страната, той не и либерален политик. Правата на хората са по-ограничени от тези в Унгария при управлението на Янош Кадар и в Югославия при Йосип Броз Тито. Всъщност нивото на репресия е подобно на това при режима на Ерих Хонекер в Източна Германия и Николае Чаушеску в Румъния. Под прикритието на ежедневна стабилност съществуват постоянни репресии от страна на тайната полиция (STB), насочени към дисиденти, представени по-късно от „Харта 77” като и към стотици неразпознаваеми личности лица, обект на превантивните акции на тайната полиция.
Перестройка
Към втората половина на мандата на Густав Хусак в Политбюро на Комунистическата партия на Чехословакия възникват спорове за това дали да се приемат реформи в стил Горбачов. Въпреки че хардлайнерите, водени от Васил Биляк, се противопоставят на всякакво преструктуриране, умерените комунисти водени от министър-председателя Лубомир Щроугал, се обявяват за приемане на реформите. Тогава Густав Хусак заема неутрална позиция която поддържа до 1987 г., когато обявява половинчата програма за реформи, запланувана да влезе в сила от 1991 г. По-късно същата година обаче Густав Хусак отстъпва поста си на генерален секретар на партията на Милоуш Якеш. Тази стъпка е в отговор на изявеното желание на младите лидери Милош Якеш и Ладислав Адамец за споделяне на властта.
Комунистическото управление управление на Чехословакия се разпада в края на 1989 г. На 10 декември Густав Хусак е принуден да назначи първото некомунистическо правителство на страната след 40 годиното управление на Комунистическата партия. Скоро след това той подава оставка като президент. През 1990 г. е изключен от редовете на Комунистическата партия.
Густав Хусак умира в забрава на 18 ноември 1991 г.
Наследство
Въпреки връзката на Густав Хусак с процесите на Нормализация все още има неизяснени въпроси относно моралната му отговорност за последните две десетилетия от комунистическото управление в Чехословакия. След разпадането на ЧССР Густав Хусак неколкократно изтъква, че винаги се е опитвал да намали последиците от Съветската инвазия и му се налагало постоянно да устоява на натиска от страна сталинистите в Комунистическата партия като Билак, Алоис Индра и др. Исторически факт, че в началото на 1970 г. Густав Хусак лично инициира ранното изтегляне на съветските войски от чехословашката територия. Според него:
„
Нужно е всеки славянин да смята за родина земите от Аш до Владивосток.
Съществуват неопровержими факти, които са основания Густав Хусак за бъде обвиняван за личния му принос към започването на репресиите в Чехословакия след 1968 г. Като генерален секретар на партията той е имал неограничен контрол над репресивния държавен апарат. В архивите има Смного документирани случаи на изпратени до него жалби от лица, преследвани по политически причини, които са останали без последствия. След 1980 год се наблюдава упадък на чехословашкото общество и превръщането на Хусак в безгласна политическа марионетка. [4].
Източници
↑променено название на генерален секретар през 1971 г.
↑((ru))Biography at the website on Heroes of the Soviet Union and Russia
.jpg)
