Той е син на Рутгер I фон Хепендорф, наследствен-фогт на Кьолн († 10 януари 1268, убит в битка) и съпругата му Гертруд фон Шинен († сл. 1264), вдовица на Винрих фон Вайсвайлер († 1256), дъщеря на Готфрид II фон Шинен, господар на Роде и Виле († сл. 1253), и Юлиана († сл. 1240). Брат е на Рутгер цу Райдт, господар на Райдт († 23 юли 1313) и полубрат на Елизабет фон Вайсвайлер († сл. 1273), омъжена за Вилхелм фон Милен († 5 септември 1272).
Родът на „господарите фон Хепендорф“ е споменат за пръв път през 1119 г. с Херман фон Хепендорф, едел-фогт на Кьолн (1139 – 1159). Родът служи от 12. до 14. век като министериали на архиепископите на Кьолн. Резиденцията на рода е замък Елберфелд от ок. 1243 г. до ок. 1430? г. в днешен Вупертал. От 1257 г. родът се нарича „фон Елферфелд“ на замък Елберфелд.[1]
Фамилия
Герхард III фон Хепендорф се жени ок. 1270 г. за Елизабет († сл. 1289). Бракът е бездетен.
Герхард III фон Хепендорф се жени втори път сл. 1289 g. за Кунигунда фон Алпен († сл. 1294), дъщеря на Хайнрих IV фон Алпен († 1274) и Кунигунда фон Викрат († сл. 1271). Те имат децата:[2]
Рутгер II фон Хепендорф († 1353), господар на Арпен, наследствен-фогт на Кьолн, женен за Алверадис фон Гарздорф († 1357); имат син:
Гумпрехт фон Хепендорф († сл. 1 септември 1381), господар на Алпен и Гарздорф, наследствен-фогт на Кьолн[3]
Ида фон Хепендорф († сл. 1349), омъжена I. за Рутгер фон Райц († 1330), II. 1346 г. за граф Рупрехт III фон Вирнебург († 1352)
Литература
Eduard Aander-Heyden: Geschichte des Geschlechtes der Freiherren von Elverfeldt. Bädeker, Elberfeld
Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band III, Band 61 der Gesamtreihe, S. 137 – 138, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1975, ISSN 0435 – 2408
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVIII, Tafel 47., Vol. XXIX, Tafel 26., Vol. VII, Tafel 167.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 148.
Източници
↑Theodor Joseph Lacomblet, in: Urkundenbuch für die Geschichte des Niederrheins oder des Erzstiftes Cöln, Urkunde 721, 1853, Teil 3, 1301 – 1400, S. [628]616.