Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Германски археологически институт Deutsches Archäologisches Institut (DAI)
Местоположение в Берлин52.4648, 13.29522
Информация
Основана	1829 г.
Сайт	www.dainst.org/en/
Германски археологически институт в Общомедия

Германският археологически институт (на немски: Deutsches Archäologisches Institut, DAI^[1]) е международна научноизследователска институция. Тя е основана в Рим през 1829 г. Instituto di corrispondenza archeologica.^[2][3] Днес институтът е част от Федералното външно министерство на Германия със седалище в гр. Берлин. Има над 350 служители, работещи на 20 места по света. Те извършват теренни археологически проучвания и изследвания в областта на археологията, античността и културно-историческото наследство.^[4]

Германският археологически институт има многобройни извънщатни членове в страната и чужбина, които се избират от централното ръководство на института. Повечето от тях са член-кореспонденти на Германския археологически институт.

Германският археологически институт е създаден по времето, когато археологията постепенно започва да се налага като научна дисциплина. Тогава вече съществуват научни археологически дружества като Accademia Etrusca например.

На 2 януари 1829 г. археологът Едуард Герхард, пруският пратеник Кристиан Карл Йосиас фон Бунзен, хановерският шарже д'афер в Рим Аугуст Кестнер, Карло Феа и датският скулптор Бертел Торвалдсен отправят призив за основаване на института Di corrispondenza archeologica. Това довежда до откриването му на 21 април същата година, митичният рожден ден на град Рим. Тогава Пруският престолонаследник, по-късно станал крал на Германия, Фридрих Вилхелм IV е спечелен за каузата в качеството му на протектор.

Първият президент на института е френският посланик в Кралство Неапол, херцог дьо Блакас д'Аулп. Тагава управлението на институцията е поверено на няколко секретаря. След смъртта на херцог дьо Блакас д'Аулп през 1839 г., през 1841 г. президент на института става принц фон Метерних. След смъртта му през 1859 г. институтът престава да извършва каквато и да е дейност. Сред учредителите на тази първа научна институция са и Ото Магнус фон Щакелберг и Теодор Панофка.

Първоначалната цел на института е да събира и публикува всички археологически открития в областта на класическата археология с акцент върху гръцката и римската античност. Публикуват се и редица артефакти и открития от Египет и Близкия изток. Тогава институтът има две категории членове:

— Първата категория обхваща член-кореспонденти (socii), които са част от научна мрежа, обединяваща учени от цяла Европа. За целта са отворени секции в: Италия, Германия, Франция и Англия. Парижката секция развива активна дейност през първите години под ръководството на херцог дьо Луин.

— Втората, по-малка група са пълноправни членове (membri). Те изпълняват текущи задачи и са задължени да предоставят лични научни приноси и да одобряват научните публикации. По същество това разделение съществува и до днес.

За времето си основаването на Instituto di corrispondenza archeologica е революционно събитие. Тогава за пръв път се публикува поредица от значими археологически паметници. Те се публикуват в Bullettino degli Annali dell'Instituto di Corrispondenza Archeologica. Създадена е и голяма библиотека, която е отворена за всички изследователи. Институтът организира редица публични лекции и дискусии. Всички тези дейности превръщат Римския институт в един от водещите центрове за археологически изследвания в Европа и модел при създаването на много от националните институти, най-вече тези в средиземноморските страни и Близкия изток.

През 1833 г. Едуард Герхард е назначен за директор на Кралския музей в Берлин. По това време националните интереси на Германия довеждат до туширане на интернационалната насоченост на институцията. Първата, сравнително скромна сграда на института е построена през 1836 г. Тя се намира на територията на пруското посолство на хълма Капитолий в Рим. От 1942 г. секретарите на института започват за получават и възнаграждения за своя труд. Министерството на културата на Прусия започва да финансира всички дейности на института. В началото Управителният орган и Централната дирекция са с международно участие, но от 1848 г. там работят само германски граждани. През 1871 г. Институтът за археологическа кореспонденция, както се е наричал тогава, официално е превърнат в пруска държавна институция. Три години по-късно същата е наречена Германски императорски археологически институт.

След преобразуването на института в императорска институция^[5] през 1874 г. е открит негов клон в Атина, който, подобно на римския отдел, също има за цел да описва и публикува археологическа информация свързана с паметниците от древността. Първоначално дейността на Атинския институт се фокусира върху провеждане на теренни археологически изследвания и топографски проучвания. В Рим подобни изследвания започват да се провеждат едва след Втората световна война.

През 1902 г. променящите се условия довеждат до основаването на Римско-германската комисия (РГК), като, под влияние на историцизма в науката, интересът се променя от художествено-историко-филологическата ориентация на археологията към емпиричната експертиза, основаваща се на резултатите от теренни археологически проучвания. Целта е да се създаде организация, която да бъде дом на по-новите археологически дисциплини от праисторията до ранната история, както и развитие на т. нар. „провинциална“ римска археология. Тогава е предвидено РГК да се превърне в център за археологически проучвания в Германия, каквито до тогава се провеждат от регионалните институции за опазване паметниците на културата, Асоциациите на антиките и Комисията за Лимеса на Райха. Подобно на института в Италия, и този не провежда целенасочени археологически проучвания, но участва в реализирането на проектите в Халтерн и Трир.

Във връзка със стогодишнината си Германския археологически институт се разширява значително. Открит е отдел за изследвания на Египет в Кайро, който обединява няколко предишни германски организации. Открива се отделът и в Истанбул, а през 1943 год – и в Мадрид.

Германският археологически институт е част от отдел към Федералното външно министерство на Федерална република Германия. Институцията има самостоятелно, академично самоуправление.^[6] Това е една от институциите, играещи важна роля за провеждане на германската културна, образователна и външна политика.^[7] Много често Германският археологически институт играе ролята на посредник в междуправителствени взаимоотношения. Той поддържа връзки с много научни организации по света. Негови членове са не само немски археолози, но и известни чуждестранни изследователи. За членство в Германския археологически институт не се кандидатства. Мястото там е избираемо. Приемането на член-кореспондент или на пълноправен член се счита за специална чест и израз на професионално признание.

Германският археологически институт има свои филиали в много страни, където се провеждат археологически и културно-исторически изследвания, често в сътрудничество с учени от приемащите страни. Традиционно Средиземноморският регион и Близкият изток са основните области на неговите проучвания.

Германският археологически институт провежда теренни археологически проучвания, организира редица изследователски експедиции и участва в изпълнението на други проекти. От 2009 г. изгражда центрове за върхови постижения в сферите на научните изследвания и образованието, част от Инициативата за външна научна политика на Германия.^[8] Това е една от водещите международно признати изследователски организации в Германия. За да поддържа този си стандарт, институтът получава специално финансиране за научни изследвания по програмата Genshagen на Федералното правителство на Германия.

Една от целите на института е да осигури по-комплексно възприемане на понятието култура, което да допринесе за диалога между различните култури. Институтът е призван да допринася за изграждане на позитивната репутация на Германия пред света, особено чрез осъществяване на безкористни изследвания на други култури, както и организиране на научен обмен с други нации.^[9]

В централната сграда на Германския археологически институт се намира на ул. Подбилскиалее в гр. Берлин, район Дахлем. Там са офисите на президента, генералния секретар, както и администрацията му.

Германският археологически институт се ръководи от президент. От 2011 г. това е Фридерике Флес, първата жена президент. От 2014 г. главен секретар на института е Филип фон Румел. Той представлява президента на института по въпросите свързани с: организацията на научните изследвания и научната политика на института. Президентът координира и организира централното ръководство на института.

Институтът се управлява от Управителен съвет. Управителният съвет се състои от: председателя, главният секретар и директорите на отделите и комисиите на института.

Бордът на директорите отговаря за разработването на общите научни концепции и стратегията на научните изследвания, както и за разработването на организационните разпоредби.^[10]

Германският археологически институт има следните отдели:

• Отдел „Евразия“ на Германския археологически институт (Eurasien-Abteilung des Deutschen Archäologischen Instituts) (Berlin), директор Свенд Хансен (Svend Hansen), зам. директор Майке Вагнер (Mayke Wagner)
• Клон на Германския археологически институт в Техеран, Иран, под ръководството на Джудит Томалски (Judith Thomalsky)
• Клон на Германския археологически институт в Пекин, Китай, под ръководството на Майке Вагнер (Mayke Wagner)
• Отдел Ориент на Германския археологически институт (Берлин) под ръководството на Маргарете ван Ес (Margarete van Ess) и заместник – Симоне Мюл (Simone Mühl)
• Клон на Германския археологически институт в Дамаск, Сирия, под ръководството на Клаудия Бюриг (Claudia Bührig)
• Клон на Германския археологически институт в Сана, Йемен, под ръководството на Ирис Герлах
• Клон на Германския археологически институт в Багдад, Ирак, действащ ръководител е Маргарете ван Ес (Margarete van Ess)
• Германски археологически институт в Атина, Гърция, под ръководството на Катя Шпорн, заместник – Оливер Пилц
• Германски археологически институт в Истанбул, Турция, под ръководството на Феликс Пирсон, заместник – Мориц Кинзел
• Германски археологически институт в Кайро, Египет, под ръководството на Дитрих Рауе, заместник – Ралф Боденщайн
• Германски археологически институт в Мадрид, Испания, под ръководството на Дирче Марзоли, заместник – Феликс Арнолд
• Изследователски център на Германския археологически институт в Лисабон, Португалия
• Германски археологически институт в Рим – Римски отдел, Италия, под ръководството на Ортуин Дали, заместник – Норберт Цимерман

• Александър Цонзе (Alexander Conze) (1887 – 1905)
• Отто Пухщайн (Otto Puchstein) (1905 – 1911)
• Ханс Драгендорф (Hans Dragendorff) (1911 – 1922)
• Герхард Роденвалдт (Gerhart Rodenwaldt) (1922 – 1926)

• Герхард Роденвалдт (Gerhart Rodenwaldt) (1926 – 1932)
• Теодор Виганг (Theodor Wiegand) (1932 – 1936)
• Мартин Шеде (Martin Schede) (1938 – 1945)
• Карл Вайкерт (Carl Weickert) (1947 – 1954)
• Ерих Беерингер (Erich Boehringer) (1954 – 1960)
• Курт Бител (Kurt Bittel) (1960 – 1972)
• Вернер Кремер (Werner Krämer) (1972 – 1980)
• Едменд Бухнер (Edmund Buchner) (1980 – 1988)
• Хелмуд Кирилайс (Helmut Kyrieleis) (1988 – 2003)
• Херман Парцингер (Hermann Parzinger) (2003 – 2008)
• Ханс-Йахим Гехрке (Hans-Joachim Gehrke) (2008 – 2011)
• Фредерике Фес (Friederike Fless), първата жена президент (от 2011)^[11]

• Римо-германската комисия във Франкфурт на Майн под ръководството на Керстин П. Хофман
• Изследователски център в Инголщат (1984 – 2015)
• Изследователски център в Будапеща към Унгарската академия на науките (от юни 2016 г.)
• Комисия за стара история и епиграфика в Мюнхен под ръководството на Кристоф Шулер и Рудолф Хаенш
• Комисия за археология на неевропейските култури (KAAK), бивша „Комисия за обща и сравнителна археология“ (KAVA) в Бон под ръководството на Jörg Linstädter
• Commission for Archaeology of Non-European Cultures – Изследователски център с ръководител Christina Franken

Комисиите имат научни консултативни съвети, чиито членове преди са били избирани за неограничен период от време. Сега същите се избират с мандат максимум от 10 години.

• проф. Хенриета Тодорова
• проф. Иван Гацов
• доц. Христо Попов

• Adolf Michaelis: Geschichte des Deutschen Archäologischen Instituts 1829–1879. Asher, Berlin 1879.
• Gerhart Rodenwaldt: Archäologisches Institut des Deutschen Reiches 1829–1929. de Gruyter, Berlin 1929.
• Das Deutsche Archäologische Institut. Geschichte und Dokumente. 10 Bände. von Zabern, Mainz 1979 – 1986.
• Klaus Junker: Das Archäologische Institut des Deutschen Reiches zwischen Forschung und Politik: die Jahre 1929 bis 1945. von Zabern, Mainz 1997, ISBN 3-8053-2339-5.
• Nicole Kehrer (Hrsg.): Das Deutsche Archäologische Institut. Eine 190-jährige Geschichte = The German Archaeological Institute. A 190-year history. Deutsches Archäologisches Institut, Berlin 2019.

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii GND ISNI NLI J9U LCCN NKC NLA Open Library IdRef VIAF

Портал „Археология“          Портал „Наука“          Портал „Германия“