PROFILPELAJAR.COM

Георги Палеолог
	Георги Палеолог
византийски аристократ, велик етериарх
Роден	между 1125 г. и 1126 г.
Починал	между 1167 г. и 1170 г.
Семейство
Баща	Алексий Дука Палеолог
Майка	Анна Дукина Комнина
Братя/сестри	Константин Палеолог
Деца	Алексий Палеолог

Георги Палеолог Дука Комнин (на гръцки: Γεώργιος Παλαιολόγος Δούκας Κομνηνός; ок. 1125 –1167/68) е високопоставен византийски аристократ и дипломат от XII век. Родственик на императорите от управляващата династия на Комнините, Георги Палеолог е притежавал ранга севаст и е изпълнявал службата на велик етериархи . Неговият син Алексий за кратко е наследник на император Алексий III Ангел, а правнукът Михаил VIII Палеолог основава Палеологовата династия на византийските императори.

Ръководи редица дипломатически мисии за император Мануил I Комнин както в империята, така и в чужбина. Добре засвидетелствани са единствено мисиите му в Йерусалим и Унгария като част от преговорите на императора за сключване на династични съюзи с чуждестранни владетели. Освен с дипломатическата си дейност, Георги Палеолог е известен с основаваните от него църква и манастир, които били богато украсени.

Живот

Произход

Георги Палеолог е от знатен произход. Баща му е Алексий Палеолог, трети син на Георги Палеолог, който е генерал на Алексий I Комнин (1081 – 1118), и Анна Дукина, сестра на императрица Ирина Дукаина. Майка му, вероятно също на име Анна, е внучка на Адриан Комнин, който е по-малък брат на император Алексий I, и на „багреднородната“ принцеса Зоя Дукина, третата дъщеря на император Константин X Дука (1059 – 1067), от техния син Алексий Дука Комнин ^[1]^[2] В резултат на това Георги Палеолог често използва императорските фамилни имена Дука и Комнин, включително върху собствения си печат, и често е споменаван като „Комнинодука“ в поезията, съставена в негова чест.^[3]

Точната дата на раждането му не е известна. Ученият Одисеас Лампсидис оценява възрастта му към момента на смъртта му на 40 – 45 години.^[4] Това би поставило раждането му в годините около 1125/1126. ^[5]

Дипломатическа кариера

Георги Палеолог е наречен севаст - почетна титла, запазена за висшите членове на императорския двор, – и заема длъжността велик етериарх.^[6] Не е известно кога получава тези титли, но вероятно е обявен за такъв през ранните години от управлението на Мануил I Комнин (1143 – 1180).^[7]

Бракът на Амалрик I Йерусалимски и Мария Комнина в Тир през 1167 г. (от ръкопис на *Историята* на Гийом Тирски, ок. 1300)

Въпреки че службата на великия етериарх е от военен произход, Георги Палеолог е известен само с дипломатическата си кариера.^[8] През 1162 г. той ръководи дипломатическа мисия в Унгария, за да договори брака на дъщерята и наследница на Мануил I, Мария, с унгарския принц Бела и да придружи същия обратно във Византия.^[9] Ръководи подобна мисия до Кралство Йерусалим през 1167 г., придружавайки племенницата на Мануил I Мария Комнина, за да се омъжи за крал Амалрик от Йерусалим.^[10]

Секретарят му Лъв Мегист пише най-малко три монодии в негова чест, подчертавайки неговите качества и пътуванията му като дипломат; според Лъв, те включват не само Унгария и Йерусалим, но и Сърбия, Италия, „земите на Дунав“ и Германия, както и „земите на турците“.^[11] Възможно е също да е бил изпращан на мисии в рамките на Византийската империя, в Гърция и по-специално в Пелопонес.^[12]

Други дейности

За Георги Палеолог е засвидетелствано, че е бил един от присъстващите на Влахернския събор от март 1166 г.^[13] Той също така е бил покровител на изкуствата. Дарява изображение на Архангел Михаил в църквата в Триадица, изобразяващо него и сина му Алексий със светеца.^[8] Също така основава манастир, посветен на Богородица, известен с пищната си украса: включвал и портрети на императорите, с които той се родеел, както и поредица от картини, прославящи военните победи на Мануил I над унгарците^[14] Съхранени са и два негови служебни печата.^[15]

Смърт

Георги Палеолог умира някъде между 1167 и 1170 г., когато неговият приемник Йоан Дука е засвидетелстван като велик етериарх.^[16] Писмо от архиепископа и ерудит Евстатий Солунски до Йоан Дука, което споменава последния като велик етериарх, може да се датира още от 1168 г. Това би поставило смъртта на Георги Палеолог в края на 1167 или 1168 г.^[15] Според Лъв Мегист Палеолог се разболял в Адрианопол, докато се връщал от посолство в Унгария. Мисията не се споменава в други източници,^[17] но вероятно се е случила след византийското превземане на Сирмиум по време на нахлуването на император Мануил в Унгария през 1167 г.^[8]

Семейство

Георги Палеолог е надживян от жена си и няколко от децата им,^[18] както и от някои свои братя и сестри, от които е известен само един – севастът Константин (fl. 1157 – 1166).^[19] Самоличността на съпругата на Георги Палеолог не е известна, но те вероятно са се оженили около 1145 г.^[20] Двойката има поне три деца, като се споменават двама сина и една дъщеря.^[21] Само един от синовете му, Алексий, е известен по име^[22] – той в крайна сметка става деспот и наследник на император Алексий III Ангел (1195 – 1203), преди да почине в началото на 1203 г.^[23] Дъщерята на Алексий Теодора се омъжва за великия доместик (главнокомандващ) Андроник Палеолог.^[24] Те са имали много деца, най-известният от които е Михаил VIII Палеолог^[25], който става император на Никея през 1259 г. и възстановява Византийската империя през 1261 г., основавайки династията на Палеолозите.^[26] Гръцкият учен Константинос Варзос предполага, че вторият син на Георги може да е бил протосевастоипертатът Андроник Палеолог Дука Комнин, роднина на Исак II Ангел.^[27]

Родословие

Палеолози по рождение

Палеолози по брак

Други

Алексий Комнин

Ирина Синадина

Йоан Вриений

дъщеря

Ирина Комнина

неизв.

Бележки

↑ Lampsidis 1970, с. 403–405; Cheynet & Vannier 1986, с. 156; Varzos 1984, с. 858–860 (notes 1, 2, 3).
↑ Повечето съвременни учени приемат генеалогичната идентификация, направена от О. Лампсидес въз основа на информацията в една от елегиите на Лъв Мегист.( Cheynet & Vannier 1986, с. 156 ; Lampsidis 1970, с. 401–405 ; Varzos 1984, с. 859–860 (note 3) В по-стари изследвания, основаващи се на работата на Виталиен Лоран (Les premiers Paléologues, 1933), той е сочен за праправнук на Георги Палеолог.( Lampsidis 1970, с. 400–402) Деметриос Полемис също предполага, че негов баща може да е бил друг син на Георги Палеолог – Андроник Дука Палеолог.( Polemis 1968, с. 54–55, 154, 155)
↑ Polemis 1968, с. 155; Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
↑ Lampsidis 1970, с. 407.
↑ Varzos 1984, с. 859; Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
↑ Polemis 1968, с. 155; Lampsidis 1970, с. 405.
↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 156.
↑ ^а ^б ^в Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
↑ Vannier 1986, с. 157.
↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 157; Lampsidis 1970, с. 405, 406.
↑ Lampsidis 1970, с. 394-400, 405–406; Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
↑ Lampsidis 1970, с. 398, 405–406; Cheynet & Vannier 1986, с. 157.
↑ Stiernon 1965, с. 233, 234; Lampsidis 1970, с. 406.
↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 157–158.
↑ ^а ^б Cheynet & Vannier 1986, с. 158.
↑ Lampsidis 1970, с. 395, 406.
↑ Lampsidis 1970, с. 399, 406.
↑ Lampsidis 1970, с. 403; Cheynet & Vannier 1986, с. 158.
↑ Polemis 1968, с. 156; Cheynet & Vannier 1986, с. 159.
↑ Varzos 1984, с. 860.
↑ Varzos 1984, с. 860 – 861.
↑ Polemis 1968, с. 156; Lampsidis 1970, с. 403.
↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 171–172.
↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 172, 176–178, 185.
↑ Cheynet & Vannier 1986, с. 178, 185.
↑ ODB, с. 1557–1560, "Palaiologos" (A. Kazhdan).
↑ Varzos 1984; Cheynet & Vannier 1986, с. 164–165; 860–861 (note 8a).

Източници

((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022
((de)) Lampsidis, Odysseas (1970). Beitrag zur Biographie des Georgios Paläologos des Megas Hetäreiarches. – Byzantion, 40(2), 393-407, JSTOR 4171210, http://www.jstor.org/stable/44171210
((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
((fr)) Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23, 222–243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349
((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, B. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784665, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112859/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20b.pdf

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата George Palaiologos (megas hetaireiarches) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[FOOTNOTELampsidis1970403–405CheynetVannier1986156Varzos1984858–860_(notes_1,_2,_3)-1] Lampsidis 1970, с. 403–405; Cheynet & Vannier 1986, с. 156; Varzos 1984, с. 858–860 (notes 1, 2, 3).

[2] Повечето съвременни учени приемат генеалогичната идентификация, направена от О. Лампсидес въз основа на информацията в една от елегиите на Лъв Мегист.( Cheynet & Vannier 1986, с. 156 ; Lampsidis 1970, с. 401–405 ; Varzos 1984, с. 859–860 (note 3) В по-стари изследвания, основаващи се на работата на Виталиен Лоран (Les premiers Paléologues, 1933), той е сочен за праправнук на Георги Палеолог.( Lampsidis 1970, с. 400–402) Деметриос Полемис също предполага, че негов баща може да е бил друг син на Георги Палеолог – Андроник Дука Палеолог.( Polemis 1968, с. 54–55, 154, 155)

[FOOTNOTEPolemis1968155CheynetVannier1986156-3] Polemis 1968, с. 155; Cheynet & Vannier 1986, с. 156.

[Lampsidis1970407-4] Lampsidis 1970, с. 407.

[FOOTNOTEVarzos1984859CheynetVannier1986156-5] Varzos 1984, с. 859; Cheynet & Vannier 1986, с. 156.

[FOOTNOTEPolemis1968155Lampsidis1970405-6] Polemis 1968, с. 155; Lampsidis 1970, с. 405.

[FOOTNOTECheynetVannier1986156-7] Cheynet & Vannier 1986, с. 156.

[FOOTNOTECheynetVannier1986157-8] а ^б ^в Cheynet & Vannier 1986, с. 157.

[Vannier1986157-9] Vannier 1986, с. 157.

[FOOTNOTECheynetVannier1986157Lampsidis1970405,_406-10] Cheynet & Vannier 1986, с. 157; Lampsidis 1970, с. 405, 406.

[FOOTNOTELampsidis1970394-400,_405–406CheynetVannier1986157-11] Lampsidis 1970, с. 394-400, 405–406; Cheynet & Vannier 1986, с. 157.

[FOOTNOTELampsidis1970398,_405–406CheynetVannier1986157-12] Lampsidis 1970, с. 398, 405–406; Cheynet & Vannier 1986, с. 157.

[FOOTNOTEStiernon1965233,_234Lampsidis1970406-13] Stiernon 1965, с. 233, 234; Lampsidis 1970, с. 406.

[FOOTNOTECheynetVannier1986157–158-14] Cheynet & Vannier 1986, с. 157–158.

[FOOTNOTECheynetVannier1986158-15] а ^б Cheynet & Vannier 1986, с. 158.

[Lampsidis1970395,&#32;406-16] Lampsidis 1970, с. 395, 406.

[Lampsidis1970399,&#32;406-17] Lampsidis 1970, с. 399, 406.

[FOOTNOTELampsidis1970403CheynetVannier1986158-18] Lampsidis 1970, с. 403; Cheynet & Vannier 1986, с. 158.

[FOOTNOTEPolemis1968156CheynetVannier1986159-19] Polemis 1968, с. 156; Cheynet & Vannier 1986, с. 159.

[Varzos1984860-20] Varzos 1984, с. 860.

[Varzos1984860&#32;–&#32;861-21] Varzos 1984, с. 860 – 861.

[FOOTNOTEPolemis1968156Lampsidis1970403-22] Polemis 1968, с. 156; Lampsidis 1970, с. 403.

[FOOTNOTECheynetVannier1986171–172-23] Cheynet & Vannier 1986, с. 171–172.

[FOOTNOTECheynetVannier1986172,_176–178,_185-24] Cheynet & Vannier 1986, с. 172, 176–178, 185.

[FOOTNOTECheynetVannier1986178,_185-25] Cheynet & Vannier 1986, с. 178, 185.

[FOOTNOTEODB1557–1560"Palaiologos"_(A._Kazhdan)-26] ODB, с. 1557–1560, "Palaiologos" (A. Kazhdan).

[FOOTNOTEVarzos1984CheynetVannier1986164–165860–861_(note_8a)-27] Varzos 1984; Cheynet & Vannier 1986, с. 164–165; 860–861 (note 8a).

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

PROFILPELAJAR.COM

Георги Палеолог (велик етериарх)

Живот

Произход

Дипломатическа кариера

Други дейности

Смърт

Семейство

Родословие

Бележки

Източници

Read other articles:

Untaian uang koin (satuan mata uang)

Élections sénatoriales françaises de 1989

Dresden

Battle at Fort Utah

Wanita di Korea Selatan

List of New Hampshire state symbols

DWET-FM

Haumont-près-Samogneux

2022 address of the Russian Union of Rectors

الاتحاد الدولي للملحدين

Belle Perez

Charles Krauthammer

Emigration

Anyun Cadel

Khnko Aper Children's Library

North Korea women's national football team

Sonora

Giorgio (album)

GNU General Public License

Dioner Navarro