PROFILPELAJAR.COM

Вътрешна добруджанска революционна организация
	Вътрешна добруджанска революционна организация
	Дисциплинарен устав на ВДРО
Информация
Акроними	ВДРО
Тип	революционна организация
Основана	юни 1923 г., Добруджа, Румъния
Закрита	1942 г.
Положение	несъществуваща
Цел/фокус	присъединяване на Добруджа към България
Езици	български
	Вътрешна добруджанска революционна организация в Общомедия

Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) е създадена от добруджанските българи в тяхната съпротива срещу румънската власт в Южна Добруджа, настанила се там след Първата световна война.

История

В началото на 20-те години разбойничеството в анексираната от румънците Южна Добруджа взема застрашителни размери. По идея на Слави Алексиев и Иван Хаджииванов, Стефан Боздуганов създава нелегална въоръжена организация наречена Черната ръка, която през 1923 година прераства във ВДРО. Петър Вичев, автономист и радетел за създаването на „добруджанска нация“, се противопоставя на това, защото е против въоръжената борба. Привържениците на идеята не се отказват от нея и през юни 1923 година създават Вътрешната добруджанска революционна организация.

Целта на организацията е премахване на разбойничеството и противопоставяне на румънската денационализация чрез поддържане на националния дух сред българското население, укрепване на вярата му в освобождението и в крайна сметка връщане на Южна Добруджа с всички революционни и дипломатически средства. Организацията изгражда тайни комитети във всеки населен пункт и да дава насоки как да се гласува по време на избори в Добруджа. Централния комитет на ВДРО, чието седалище се намира в Русе, е в състав на 7 – 8 души, като част от тях образуват задгранично бюро в България, а останалите са ангажирани с дейността във вътрешността на Добруджа. Задграничното бюро устройва организационни пунктове по границата, набира оръжие и създава революционни комитети сред добруджанските емигранти. Членовете на първия ЦК на Вътрешната Добруджанска Революционна Организация са Иван Хаджииванов, Никола Кемилев, Слави Алексиев, Стефан Боздуганов, Върбан Петров, Иван Маринополски, Дочо Михайлов и Иван Донешки.

Някои от членовете са привърженици на Военния съюз, а други – на БКП. Добруджа се разделя на 4 революционни района, във всеки от който се планира да има чета. Има ЦК в Румънска Добруджа и Задгранично представителство в Русе. Никола Кемилев е представител на ВДРО пред българското правителство. Председател на ЦК е Иван Хаджииванов.

Първоначално ВДРО сформира 4 чети от 10 – 20 четници, комплектувани от средите на добруджанската емиграция, добре въоръжени и екипирани със специална униформа Разпределени са за Тутраканска, Силистренска, Тервелска и Добричка околия и се предвождат съответно от войводите Кольо Йонков, Стефан Боздуганов, Рашко Чорбаджиев и Стайко Колев. През лятото на 1924 година членовете на ВДРО са около 2000 – 3000 души.

Въпреки че дейците на ВДРО са имали различни политически възгледи, на първо време това не пречи на съвместната им дейност в Добруджа. Благодарение на четите на ВДРО разбойничеството в Добруджа понася силен удар. Това е главната дейност на четите, с която те спечелват популярност – за няколко месеца са премахнати съществуващите разбойнически банди, чиято дейност засилва румънския терор в Добруджа. Убити са някои румънски жандармерийски шефове по населените места, които тероризират населението. Респектирана е местната администрация в Тутраканско, Силистренско и Тервелско. Благодарение на тази дейност, сериозно е смутен планът на румънската власт за колонизиране на Добруджа в периода 1923 – 1924 година.

Дейността на ВДРО е тясно преплетена с легалната добруджанска организация. Добруджанските дружества и младежките групи към тях са основен източник на кадри и материални средства за революционната организация. ВДРО събира разнообразна информация за Добруджа, която се изпраща за ползване и публикуване в България. През добруджанската граница се внасят буквари, учебници и книги. През 1933 година се пренасят тайно и печатарски машини за организиране на българска печатница.

По нареждане и със средства на Коминтерна БКП се ориентира към съдействие и впоследствие овладяване на националноосвободителните организации, с цел използването им за своите политически цели – главно подготовка на ново въстание срещу правителството на Александър Цанков. Естествено тези действия предизвикват безпокойството на дясното крило във ВДРО, а и на правителството. С резолюции на Ян Берзин, Артур Артузов, Михаил Трилисят на комунистите във ВДРО са отпуснати от СССР стотици хиляди левове. След атентата в църквата „Света Неделя“ от 1925 година и разгрома на Военната организация на БКП, натискът над левицата във ВДРО се засилва, като са арестувани Дочо Михайлов и Върбан Петров, което съвпада и с общото настъпление на българското и румънското правителство срещу комунистическите организации. След арестите десницата овладява ръководството на ВДРО, като се поддържат тесни връзки с правителството, с военните, пограничните и административни органи.

След неуспеха да се завладеят отвътре националноовободителните организации, БКП се насочва съм организиране на собствени такива. През септември 1925 година във Виена комунисти и автономисти създават Добруджанска революционна организация (ДРО). Според румънската служба за сигурност за периода 1913 – 1939 са направени над 1000 акции.

След преврата на 19 май 1934 година ВДРО и ДРО са разпуснати. Те продължават да съществуват само в Добруджа, но със затихващи функции. Официалният край на ВДРО е възвестен на Великия добруджански събор през 1942 година.

Пред общината в град Балчик има паметник с имената на загинали от румънските репресии в Добруджа.

Галерия

Иван Хаджииванов
Стефан Боздуганов
Слави Алексиев Славов
Георги Попгеоргиев Теодосиев
Стефан Маринов Симеонов
д-р Иван Пенаков
д-р Петър Вичев
Аспарух Айдемирски
полк. Никола Кемилев
Дочо Михайлов
Четници на ВДРО
Сбирка на ВДРО в Русе
Сбирка на ВДРО в Казиното, Варна
Добруджанци, по случай конгреса в Русе на поклонение на гроба на Стефан Караджа
Добруджанския конгрес, на който се взема решение за създаване на ВДРО. Търговище, 1923 година