Волфганг Краус (на немски: Wolfgang Kraus) е австрийски есеист, публицист и литературен критик, основател и дългогодишен председател на Австрийското дружество за литература.
Биография
Гробът на Волфганг Краус във Виена
Волфганг Краус е роден през 1924 г. във Виена. Следва германистика и става писател на свободна практика и редактор в различни издателства и медии.
През 1961 г. основава и до 1994 г. е председател на Австрийското дружество за литература.[1]
През 1975–1981 г. ръководи нултурния отдел на австрийското Външно министерство.
Краус създава множество литературни предавания за ORF. Като издател публикува антологии, между другото за Оскар Уайлд, Фридрих Ницше и Новалис.
През последните години от живота си издава годишниците на Австрийското дружество Франц Кафка и разработва идеи за нова хуманност, изложени в посмъртно публикуваната му книга „Спасяване на културата. Начала на един нов хуманизъм“ („Rettung Kultur. Markierungen zu einem neuen Humanismus“) (1999).
През 1991 г. на негово име е наречена Австрийска библиотека „Д-р Волфганг Краус“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Библиография
Der fünfte Stand. Aufbruch der Intellektuellen in West und Ost, 1966, 1969
Die stillen Revolutionäre, 1970
Kultur und Macht, 1975
Die verratene Anbetung, 1978
Die Wiederkehr des Einzelnen, 1980
Nihilismus heute. oder Die Geduld der Weltgeschichte, 1983
Нихилизмът днес или търпението на световната история, изд.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, София (1993), прев. Ивета Милева
Die Spuren des Paradieses. Über Ideale, 1985
Следите към рая: За идеалите, изд.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, София (1994), прев. Ивета Милева
"Neuer Kontinent Fernsehen, 1989
Zukunft Europa. Aufbruch durch Vereinigung, 1993
Бъдещето на Европа: Подем чрез обединение, изд.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, София (1996), прев. Ивета Милева
Rettung Kultur. Markierungen zu einem neuen Humanismus, 1999
