За военноморския флот корабите представляват неговия корабен състав, тяхното въоръжение се явява основата на бойните средства на ВМФ.[1] Подводните кораби (подводните лодки) и надводните кораби се отнасят към различни родове войски.[1][4] Конструкцията на съвременния кораб, като правило, предвижда противоатомна защита: обтекаема форма на надстройките, съответствающи палубни устройства, надлъжни херметични проходи по цялата дължина на корпуса на кораба, антенни устройства с общо предназначение и т.н. Архитектурата на кораба е изпълнена с оглед осигуряване на минимална визуална и радиоелектронна видимост, намаляване на шумността на кораба, на неговите системи, устройства и механизми. Корабът се привежда в движение от паротурбинни, паросилови, дизелови, електрически, газотурбинни или комбинирани (дизел-електрически, дизел-газотурбинни), а от 1950-те години на 20 век – и ядрениенергетични установки. В зависимост от предназначението при проектирането и построяването на кораба се отчитат: типът, количеството, масогабаритните характеристики и разположението на въоръженията, енергетичната установка, летателните апарати, техническите устройства, боеприпасите, горивото, средствата за материално-техническо осигуряване; изискванията към разположението и оборудването на командния пункт и бойните постове, служебните и битовите помещения за личния състав и други. Изхождайки от това се определят главните размери на кораба и неговата водоизместимост. Корабът трябва да обладава високи мореходни качества (устойчивост, ходкост, управляемост и други) и живучест за плаването в сложни условия и за ефективната борба с бойните и аварийни повреди.[5]
На бойния кораб, като правило, са поставени няколко вида оръжие, от които един е главният, предназначен за решаване на основните му задачи, а останалите са спомагателни, за изпълняване на допълнителни задачи и самоотбрана.
За управляване на оръжието, осигураване на корабоплаването, безопасността на плаването, свръзката, наблюдение за надводната, подводната и въздушната обстановка корабите имат различни радиоелектронни и други технически средства.[5]
Класификация
В зависимост от средата на придвижване корабите могат да бъдат подводни или надводни. Болшинството от надводните кораби се явяват водоизместващи, при които теглото на водата, изместена от потопената във водата част, винаги е равна на теглото на съда. Освен тях съществуват кораби с динамични принципи за поддържането на плаваемост, например глисери, кораби на подводни крила, на въздушна възлавница, на въздушна каверна, екраноплани.[4][6] Според типа на енергетичната установка се делят на атомни и с обикновена установка. Всички кораби според своето основно предназначение се подразделят на бойни и специални, според предназначението, въоръжението и водоизместимостта – на класове, а в класовете – на подкласове и типове (проекти).[4]
Различните страни в света използват различна класификация на корабите, променяща се в процеса на развитие на военния флот, затова един и същи кораб в различно време от своето съществуване може да се отнася към различни класове и подкласове.[1] Във ВМФ на РФ, в зависимост от водоизместимостта, въоръжението и предназначението, корабите се разделят на 4 ранга (1-ви ранг е най-висок).[5]
Бойни кораби
В началото на XXI век във Военноморския флот на Руската федерация се различават следните основни класове бойни кораби:[1]
Развитието на корабите върви по пътя на универсалността, многофункционалността, снабдяването им с високоточно оръжие, ефективни средства за навигация, свръзка и управление, радиоелектронни комплекси с различно предназначение, средства за наблюдение на надводната, подводната и въздушната обстановка, комплексно автоматизирано използване на средствата за поразяване на противника, увеличаване на бойната устойчивост и живучестта.[5]
