Той е вторият син на 2. имперски графКристиан Детлев фон Рантцау-Брайтенбург (1644 – 1697) и съпругата му фрайин Катарина Хедвиг фон Брокдорф (1645 – 1689), дъщеря на Детлев фон Брокдорф († 1670) и Йолгард Катарина фон Рантцау († 1675). Той е по-малък брат на 3. имперски граф Кристиан Детлев фон Рантцау (* 1670; † 10 ноември 1721, Бармщет, застрелян).
Родът Рантцау принадлежи към най-богатите и влиятелни фамилии на Шлезвиг-Холщайн, през 16 и 17 век е собственик на ок. 70 имоти в страната.
Вилхелм Адолф поема управлението на имперското графство Рантцау, след като по-големия му брат Кристиан Детлев фон Рантцау през 1715 г. е арестуван в Берлин, заради набеждаване за хомосексуални действия, и е затворен в Шпандау.
Вилхелм Адолф фон Рантцау-Брайтенбург е осъден през 1726 г. и затворен от датския съд, заради участие в убийството на по-големия му брат Кристиан Детлев фон Рантцау.
Вилхелм Адолф фон Рантцау-Брайтенбург умира бездетен на 19 март 1734 г. в затвор крепост Акешхус, Осло, Норвегия.
Karl von Rantzau: Das Haus Rantzau: eine Familien-Chronik. J.G. Müller, Celle 1865, Digitalisat des Exemplars der Bayerischen Staatsbibliothek München
Richard Haupt: Barmstedt und Rantzau. Vollbehr & Riepen, ca. 1920
Henning v. Rumohr: Schlösser und Herrenhäuser im westlichen Schleswig-Holstein. Verlag Weidlich, Würzburg, 1988
Gottfried Heinrich Handelmann: Rantzau, Christian Reichsgraf zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 275 f.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 138.
