Виктор Папакостя |
|
Роден |
|
---|
Починал |
|
---|
Виктор Папакостя е румънски историк от арумънски произход, който се занимава с балканистика.
Биография
Роден е на 21 януари 1900 година в община Визиру, окръг Браила. Брат е на писателя Чезар Папакостя,[1] на юриста Петре Папакостя, на политолога Александру Папакостя,[2] чичо на историка Шербан Папакостя и баща на учителката и историчка Корнелия Папакостя-Даниелополу.
Завършва Факултета по литература и история на Букурещкия университет. От 1919 година преподава в университета в Букурещ в различни катедри. Става доктор по история с дисертацията Teodor Anastase Cavalioti. Trei manuscrise inedite (1932). Основава и ръководи в периода 1938 – 1945 година списание „Балканика“.[3] Професор е в Букурещкия университет, където за него е създадена Катедрата по история на балканските народи с присъединено училище по балкански езици. Основател на Института по балканистика в Букурещ. През 1947 година катедрата е премахната и списанието прекратява издаването си. Оттеглен е от катедрата в края на 1947 г. и е преместен със звание научен съветник в Историческия институт на Академията.
Лидер е на Националната либерална партия и заместник държавен секретар в Министерството на националното образование в правителствата на Санатеску и Радеску. Поради тази причина е арестуван на 5 май 1950 година и задържан в затвора в Сигет до 7 юли 1955 година, без да бъде осъден от съд.[3] След две години, като част от нова национална акция за арести, е арестуван на 24 декември 1957 година и освободен на 29 май 1958 година, също без да бъде открита никаква вина, нито състав на престъпление.[3] Консултиран е за създаване на институт за югоизточноевропейски изследвания, но на 20 юни 1961 година става жертва на инсулт и инфаркт.[4]
През 2016 година в Института за изследвания на Югоизточна Европа е открит негов бронзов бюст с автор Аурел Георге Арделяну.[5]
Научна дейност
Научните му изследвания са посветени на историята на румънската култура и балканските народи. Публикува над 50 студии и статии в специализирани списания, а две студии са публикувани в томовете Un observator prusian în Șările Române acum un veac (1942) и Bassarabien. Rumanische Rechte und Leistungen (1941). В сътрудничество през 1938 година се появява работата Documentele întemeierii. В периода 1927 - 1943 г. е съавтор на 13 учебника по история, а след смъртта му излиза томът му Civilizaţia românească şi civilizaţia balcanică. Studii istorice („Румънска цивилизация и балканска цивилизация. Исторически изследвания“.[3]
- Viețile sultanilor, scriere inedită a lui Dionisie Fotino, București, 1935
- Povestea unei cărți. „Protopiria" lui Cavallioti, în Omagiu lui Constantin Kirițescu, București, 1937
- Un observator prusian în Țările Române acum un veac: Johann Ferdinand Neigebaur, București, 1942
- Civilizație românească și civilizație balcanică, ediție îngrijită de Cornelia Papacostea-Danielopolu, introducere de Nicolae-ȘerbanTanașoca, București, 1983
- Tradiții românești de istorie și cultură, ediție îngrijită de Cornelia Papacostea-Danielopolu, București, 1996.
Родословие
Бележки
Библиография
- Cornelia Papacostea-Danielopolu, [Biografie VICTOR PAPACOSTEA], în Victor Papacostea, Tradiții românești de istorie și cultură, ediție îngrijită de C. Papacostea-Danielopolu, Editura Eminescu, București, 1996, p. 314.]
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|