Той е сред шахматистите, оглавявали световната ранглиста от 1967 г., откакто Световна шахматна федерация (ФИДЕ) приема коефициента ЕЛО като мярка за силата на шахматистите. Другите в хронологичен ред са: Борис Спаски, Боби Фишер, Анатоли Карпов, Гари Каспаров, Владимир Крамник, Вишванатан Ананд и Магнус Карлсен. През април 2006 оглавява за първи път ранглистата на ФИДЕ с ЕЛО 2804 т., след отпадането от нея на отказалия се от състезателна дейност Гари Каспаров. Топалов отново води в месечната класация на ФИДЕ през юли 2009 с ЕЛО 2813 т. През юли 2015 г. постига най-високия си месечен рейтинг от 2816 точки, с което се нарежда на 10-то място във вечната ранглиста сред 14-те шахматисти, достигали някога ЕЛО над 2800 т. На 24 август 2015 г. достига върховия си моментен рейтинг от 2826,5 точки, което е 5–то постижение в историята на шахмата (виж Върхови постижения в оценките на шахматисти).
Турнир „Мемориал Ейве“, Амстердам, 22.3.1996. След 66. Дс8! заплашва а6-а7-а8Д-Дg8X. Черните не могат да спрат проходната пешка и Каспаров се предава.
През 1990 г. в Сингапур печели световната вицешампионска титла за юноши до 16-годишна възраст. От 1991 г. негов личен треньор и мениджър е Силвио Данаилов. Топалов става Балкански шампион за юноши през 1991 г. в Драч, Албания. През 1992 г. получава от ФИДЕ титлата гросмайстор, като през следващата 1993 г. за пръв път попада сред първите 10 в световната ранглиста. Републикански шампион за мъже става през 1994 във Варна.
Веселин Топалов има победи над всички супергросмайстори в света. Победител е в редица турнири: Мадрид (Испания) – 1994, 1996, и 1997 г., Дос Ерманас (Испания) – 1996, Новгород, (Русия) – 1996, Виена (Австрия) – 1996, Амстердам (Холандия) – 1996, Антверпен (Белгия) – 1997, Монако – 2001 и Дортмунд (Германия) – 2001 г. На световното първенство в Триполи (Либия) през 2004 печели бронзов медал. През март 2005 заема второ място на супертурнира в Линарес с равен брой точки с Гари Каспаров и победа над него. След нея руският шампион се отказва официално от състезателна кариера и това е последната му партия.
2 месеца по-късно Топалов печели суперсъстезанието от 20-а категория „М-Тел Мастърс“ в София с резултат (+4, =5, -1) пред Вишванатан Ананд, Юдит Полгар, Руслан Пономарьов, Владимир Крамник и Майкъл Адамс. Средният ЕЛО коефициент на турнира е 2744, което го прави най-силният супер-гросмайсторски турнир за 2005 г.
На базата на своите резултати Топалов е поканен с още седем шахматисти на световното първенство, версия ФИДЕ, в Сан Луис (Аржентина). Турнирът се играе по две партии с разменени цветове, „всеки срещу всеки“. Още в първия кръг Топалов печели 6,5 точки от 7 партии, с което почти си осигурява първото място. Във втората фаза се задоволява с реми срещу всички и без нито една загуба завършва с аванс от цели 1,5 точки пред следващите го Ананд и Свидлер – 10 т. от 14 възможни. Така на 16 октомври2005 г. Веселин Топалов, на 30 години, става световен шампион по шахмат. Средният коефициент ЕЛО на състезанието е 2739, а играта на Топалов е оценена на 2890, един забележителен резултат.
За изключителните си постижения през годината Веселин Топалов е награден с най-високата награда в шаха – Шахматен Оскар за 2005 г. Той е първият и единствен българин, носител на това отличие и на званието „Световен шампион“.
През януари 2006 г. Веселин Топалов достига ЕЛО 2801 и се нарежда сред малцината шахматисти, преминали границата от 2800 т., на второ място в топ 100, непосредствено след Гари Каспаров.
Две години поред печели известния силен турнир „Корус“, провеждан традиционно през януари във Вейк ан Зее (Холандия): през 2006 г. заедно с Ананд, а през 2007 г. – заедно с Аронян и Теймур Раджабов.
През 2006 и 2007 г. Топалов отново печели първо място в супертурнира „М-Тел Мастърс“, през 2008 – второ, а през 2009 – трето място.
Веселин Топалов е водач в ранглистата на ФИДЕ от април 2006 до април 2007 г. Според класацията към 1 октомври 2008 той отново води в ранглистата с най-висок коефициент ЕЛО – 2791 т.
Най-високият личен коефициент ЕЛО на Топалов в топ 100-класацията на ФИДЕ е 2813. Достига го 2 пъти: през юли – октомври 2006 и юли – октомври 2009 г. [1]
През 2006 губи мача с Владимир Крамник (т.нар. обединителен мач за световната шахматна корона) в Елиста, Калмикия. Мачът е съпътстван с редица скандали, най-известният от които е за честотата на посещения на тоалетната от Крамник.
След скандалния мач и прибирането си в София, Топалов веднага иска реванш от Крамник. Той отказва, но според официалните правила на ФИДЕ е длъжен да приеме мач с всеки претендент за титлата, който има коефициент ЕЛО над 2700. Към януари 2007 г. все още няма решение на ФИДЕ по този въпрос.
Междувременно Топалов открито заявява, че Крамник е използвал непозволени средства и за нищо на света няма да се върне в Елиста. От щаба на Топалов твърдят, че разполагат с многобройни доказателства за измамите на руснаците.
През февруари 2009 г. в София Топалов побеждава Гата Камски с 4,5:2,5 във финалния мач на претендентите за световната титла. По този начин печели правото да оспорва през пролетта на 2010 г. в директен мач титлата на световния шампион Вишванатан Ананд. Мачът се играе от 21 април до 12 май 2010 г. в София. Ананд печели минимално с 6,5:5,5 и запазва титлата си.
Линарес (Испания) 2010 (с точка и половина пред Гришчук)
Лондон (Англия) – ФИДЕ Гранд При 2012 – 2013 (споделена с Гелфанд и Мамедяров)
6-и Кралски турнир – Букурещ (Румъния) 2012 (споделена с Иванчук)
Цуг (Швейцария) – ФИДЕ Гранд При 2013 – 2014 (с точка и половина пред Накамура)
Ставангер (Норвегия) – супертурнир „Норвегия шахмат – 2015“ (с половин точка пред Ананд)
Топалов е убедителен победител в турнира Гранд При на ФИДЕ през 2012 – 2013 г. в Цуг с 1,5 точки пред втория, Хикару Накамура. Така се завръща сред първите 5 най-силни шахматисти в света. Тази победа го поставя на 4-то място в месечната класация на ФИДЕ за активните шахматисти, на 1-во място в комплексното класиране във веригата Гранд При от 6 турнира след петия в Пекин, 2013 г. и го класира за Турнира на претендентите за световната шахматна титла през 2014 г.[4]
Елитната шахматна верига Голям шахматен турнир включва най-престижните шахматни събития от световния календар през годината. През 2015 г. това са Norway Chess (Норвегия), Sinquefield Cup (САЩ) и London Chess Classic (Великобритания).
На супертурнира в Ставангер (Норвегия) през юни-юли 2015 г. с участието на най-силните шахматисти в света още в първата среща Веселин Топалов побеждава с черните фигури световния шампион Магнус Карлсен, а после Вашие-Лаграв, Аронян, Хамър и Гришчук. Така с 5 победи, 3 ремита и 1 загуба постига турнирен суперрезултат 2946, печели 1-вото място с 6,5 т. от 9 възможни и с ЕЛО 2816 дели второто място в класацията на ФИДЕ заедно с Вишванатан Ананд. [5][6]
На турнира в Сейнт Луис (САЩ) през август-септември 2015 г. Веселин Топалов печели втора поредна победа за годината отново с черните фигури срещу действащия световен шампион Магнус Карлсен и заема седмо място с краен резултат от 4,5 точки (две победи, пет ремита и две загуби). От двата супертурнира Топалов води в класирането във веригата Grand Chess Tour пред всички звезди на световния шахмат, което го превръща на практика в най-добрия шахматист в света: [7][8]
1. Веселин Топалов (България) – 17 точки
2. Хикару Накамура (САЩ) – 16 точки
3. Левон Аронян (Армения) – 15 точки
4. Магнус Карлсен (Норвегия) – 14 точки
5. Аниш Гири (Холандия) – 13 точки
6. Вишванатан Ананд (Индия) – 12 точки
7. Максим Вашие-Лаграв (Франция) – 12 точки
8. Фабиано Каруана (САЩ) – 9 точки
9. Александър Гришчук (Русия) – 8 точки.
Решителният трети турнир London Chess Classic се провежда от 4 до 13 декември 2015 г. в Лондон. [9][10] Печели Карлсен, който е победител в крайното класиране във веригата за годината. Веселин Топалов остава шести.
През 2016 г. във веригата са включени 4 турнира: досегашните Sinquefield Cup (САЩ) и London Chess Classic (Великобритания) и два турнира по блиц и бърз шах в Париж и Льовен. За класирането се признават най-добрите резултати в три от четирите турнира. Победител е Уесли Со (САЩ) с 36 точки. Топалов е на 10-о място с 10,75 точки.
Участие на шахматни олимпиади
Веселин Топалов е участвал на 8 шахматни олимпиади с отбора на България (1994 – 2000 и 2008 – 2014 г.). През 1994 г. печели златен медал на 1-ва дъска, 1998 г. – сребърен медал на 1-ва дъска, 2000 г. – сребърен медал на 1-ва дъска, 2008 г. – бронзов медал на 1-ва дъска и 2014 г. златен медал на 1-ва дъска).
През 2014 г. на 41-вата Шахматна олимпиада в Тромсьо Топалов печели златния медал на 1-ва дъска с втори най-добър турнирен коефициент ЕЛО 2872.[11]
Награди
„Шахматен Оскар“ – 2005 2-ро място – 1996, 2006, 2008; 4-то място – 2007; 5-6-о място – 2009; 6-о място – 2001, 2004, 2010
