Василиса Кожина

Василиса Кожина
руска партизанка
А. Смирнов. „Портрет на Василиса Кожина“ (1813)
А. Смирнов. „Портрет на Василиса Кожина“ (1813)
Званиенароден опълченец в
Отечествената война от 1812 г.
Години на служба1812
Служи на Руска империя
Командванияпартизански отряд
Битки/войниФренско-руска война (1812)
Дата и място на раждане
около 1780 г.
Дата и място на смърт
около 1840 г. (60 г.)
Василиса Кожина в Общомедия

Васили́са Ко́жина, също Старостиха Василиса (т.е. Старейшинска съпруга Василиса)[1] е руска селска партизанка, участвала в съпротивата срещу Френското нашествие в Русия през 1812 г.

Кожина е съпруга на старостата (т.е. старейшината) на хутора Горшков в Сичовски уезд (Сычёвский уезд), Смоленска губерния. По време на Отечествената война от 1812 г. тя помага на редовната войска и селските милиции с конвоиране на военнопленници, охрана на имотите и преследване на отстъпващите френски войски.

„ Стареят на село в Сичовска обшина повел група затворници към града. В негово отсъствие селяните довели още няколко заловени французи и ги оставили на жената на старейшината Василиса. Тя събрала съселяните, яхнала коня, грабнала косата и с важен глас извикала на пленниците: „Ей, злодеи френски! Напред! Ходом, марш!“ Един от заловените офицери се раздразнил, че го командва жена и се възпротивил. Василиса тутакси го посякла с косата, а той паднал мъртъв в краката ѝ и тя извикала: „Всички вас, крадци, кучета, ще постигне същото! О, аз вече на двадесет и седем злодеи откъснах главите! Марш към града!“ “

списание „Син на Отечеството“, 1812

„Французи гладни плъхове под командата на старостиха Василиса“. Гравюра, Алексей Венецианов (1812)

Някои руски историци поставят под съмнение достоверността на съществуването на Василиса Кожина[2]. Което, пък, се оборва с факта, че 2 години след събитияята, известен художбик е нарисува; патаден портрет на Василиса, с медал с Георгиевска лента. Без съмнение по време на Отечествената война тази история предизвиква положителен обществен и пропаганден отзив[3].

На нея са наименувани село в Тверска област, жп гара, улици в Сичовка, Можайск, Москва. Образът на Василиса Кожина е възпроизведен с пощенска марка (1962), мемориална монета (2012), телесериал със Светлана Ходченкова в главната роля (2014).

Източници

  1. ↑ Шикман А. П. Деятели отечественной истории. Биографический справочник. Москва, 1997 г.
  2. ↑ Отечественная война 1812 года: Энциклопедия. М., 2004
  3. ↑ Т. Полтева. „Правнуки „амуров“ со степной душой“, „Аргументы недели“, № 33 (325) 30 август 2012 г.

Литература

  • Пушкин В. А., Костин Б. А. Женщины 1812 года / Из единой любви к Отечеству. М.: „Молодая гвардия“, 1988 (Библиотека журнала ЦК ВЛКСМ, № 17(332)) С. 107 – 109. Тираж 75 000 экз.
  • Гарнич Н. Ф. 1812 г. М., 1956
  • Кожина, Василиса // Отечественная война 1812 года: Энциклопедия. М., 2004

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кожина, Василиса“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​